Азербайджан

Говорими езици: азери, руски
Валута: манат
Столица: Баку

Местоположение: Азербайджан е разположен на западния край на Каспийско море, на кръстопът между Изтока и Запада (Азия и Европа).
Страната е планинска. Кавказките планини покриват северната и централната част. Много покрити със сняг върхове превишават 12 000 фута, като База - Дуизи е най-високата точка (4 480 м.). Ниско влажно плато покрива източната и централната южна част, завършвайки в Каспийско море. Голяма част от него е под нивото на морето.
Значителните реки включват Алазани, Арас и Кура. Резервоарът Мангачевир е най - голямото водохранилище във вътрешността на страната.

Азербайджан е членка на Съвета на Европа от 2001 г. По тази и други причини, в някои случаи се счита за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение и културните характеристики.

Столица: Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.

Баку е разположен на брега на Каспийско море. Баку е типичен съветски град, строен в ерата на Брежнев. Мрачните каменни здания, широките улици, парковете, спокойствието и чистотата връщат по-носталгично настроените българи към времето преди 1989 г. Ако днес в Баку все още могат да бъдат открити както ориeнталски, така и постсъветски елементи, то след 2-3 години столицата вероятно ще има друго лице.
Невероятните нефтени находища превръщат Азербайджан в държава с бъдеще. Бавно, но сигурно потоците петродолари вече текат към Баку.

Баку предлага достатъчно забавления, макар че те все още са на светлинни години от софийските стандарти. Дюнерът покрива изцяло представата за fast food, а в кръчмите единствената мярка за водката е бутилка. Заплатите и цените са съизмерими с нашите. Естествено, бензинът е по-евтин, а газта се продава на безценица. Магазините са прилично заредени, тук-там се появяват и комплекси от типа "Метро". В тях българинът може да забележи с радост и родни марки. По щандовете има няколко вида български вина, а сиренето ни е признато за №1 от местните.
Баку е древен град. Тук живее повече от половината градско население на страната. Територията на Баку е 192 хиляди хектара.
Баку се простира на целия Апшеронски полуостров и извън него – включвайки в себе си селища ”амфибии” върху естествени и изкуствени острови.

Цялостния облик на града е типично ориенталски, с множество тесни и криви сокаци, често непроходими за нищо друго освен пешеходец или самотен конник, чиято височина би му позволила спокойно да надзърта над дуварите на малките дворчета. Къщите са зидани, с характерни плоски или куполовидни покриви и малки прозорчета, контрастиращи с постройките от 19 век, строени от руснаците в европейски стил. Впечатлението, което създава градът, е на лабиринт, в който чужденец без карта трудно може да се оправи бързо, а паметниците на културата, които буквално са на всеки ъгъл (и снабдени с табелка с инвентарен номер, при все че са напълно недвижими) са най-сигурния ориентир.

Безспорно най-голям интерес предизвиква Дворецът на Ширваншахите, включен като застрашен културен обект на Юнеско, поради пораженията от земетресението в края на миналия век и точещите се с убийствена мудност реставрационни работи. Поради което и пълното му разглеждане е почти невъзможно за една визита – все някоя негова част гарантирано ще бъде затворена за посетители. Въпреки това, той абсолютно заслужава да се види.

Девичата кула, някога поставена на самия бряг на морето, а сега малко по-навътре, заради някои промени на бреговата линия, правени по съветско време доминира изгледа на Ичари шахар (букв. "Вътрешен град"), както местните наричат Стария град. И тя, както и почти всички други кули на този свят, си върви с легенда за злощастна жена, която се е хвърлила от нея във водата, от където се предполага, че всъщност идва и името й. Инак, това е сградата, за чиято датировки има най-много версии, като най-смелите са за преди новата ера и обикновено се подминават с усмивка. Най-подкрепената с доказателства версия е XII век. Самата кула, освен като част от стената, е строена с цел да служи и като наблюдателница, защото вътрешността й е твърде малка, за да държи значително количество войници и при падане на останалата част от града тя не би могла да се използва за контраудар, нито пък местоположението й е такова, че нападателят да няма избор за друга линия на щурм. При все това, стените й са дебели до няколко метра, а долната им част е гладка, предполагаемо, за да затруднява изкатерването. Но и това е плод на спекулации, както и фантомната, водеща до никъде врата на четвъртия етаж.

Въпреки, че и извън Стария град в Азербайджанската столица има какво да се посети – музеят на килимите, статуята на Низами, паметникът на Хайдар Алиев, унивеситета и дори гробището и вечния огън за загиналите в конфликта за Нагорни Карабах, основната й притегателна сила все пак си остава стария град.

Скалите на Гобустан: След някакви си 60 км на юг се озовавате на скалист хълм с изглед към Каспийско море – място, осеяно с хиляди праисторически скални гравюри, датиращи отпреди близо 20 хиляди години.

Сумгаит (на азербайджански език - Sumqayıt) е град в Азербайджан, разположен на крайбрежието на Каспийско море, отдалечен на 30 км северно от столицата на Азербайджан — Баку. Основан е през 1949 година. Бързо растящ индустриален център (химически, металургичен и др. заводи). Силно замърсен екологически.

Населението му наброява 358,000 жители (2005).

Ганджа: Намира се в западната част на страната в полите на Малък Кавказ и е с население от 302 500 души (според преброяване от 1 януари 2004 г.). Градът e индустриално и културно средище на областта. Има площ от 110 km², а в него са построени голям брой джамии.
Шеки е град в северозападната част на Азербайджан. Намира се на 325 км от столицата Баку.
Населението му наброява 63 000 жители. Около града се отглеждат тютюн, ядки, грозде, житни растения и др.
През града текат реките Киш и Гурджана. Средната надморска височина на града е 545 м. Средната температура в Шеки е 12°С.

История на Азербайджан: Ценното географско място на страната не остава незабелязано и през вековете многобройни империи се борят за контрол, включително тези на Александър Велики, на ромеите, на монголския завоевател Чингиз Хан и на Петър Велики от Русия.

Археолози смятат, че останките от човешки ви,д открити в пещера, са на над един милион години и са най-старите откривани някога. Днес, тази историческа земя е с богато културно разнообразие, тъй като съществуват над 70 етнически групи, които смятат Азербайджан за свой дом. Слята в бившия Съветски съюз през 1936 г., страната накрая заедно с Армения получава независимост през 1991 г.

Регионалната борба със съседната Армения за контрол върху земята, пролива кръвта и на двете страни и Споразумението за примирие се постига през 1994 г.

Полезна информация:

Полезна информация:,b>
Визови изисквания
За пътуване до Азербайджан са необходими валиден задграничен паспорт и виза. Срокът на действие на една входна виза е от три дни до три месеца, а многократната входна виза е валидна за една година.
Необходими документи за виза (може и по факс):
• попълнен анкетен формуляр
• паспорт
• две снимки
• покана
• за туристическа виза е необходимо потвърждение от хотела, в който ще бъде настаняването
Виза може да се получи и на летището в Баку.

Посолство на Република България, Баку, Азербайджан:
AZ 1069 Azerbaijan, Baky
34, Oktay Kerimov str.
Тел.: 0099 412 441-43-81
Тел.: 0099 412 441-41-38
Факс: 0099 412 440-81-82
Е-mail: balkan@bg.embassy.in-baku.com