Безкрайната пещера

„Покрай Кучешката ръка“ - разнася се глас в мрака- „и Внимавай за динозаври.“
Разпознавам насечения британски военен акцент на Джонатан Симс, но нямам представа за какво говори. Челникът ми го намира - седнал самичък в тъмното до стената на пещерата.
„Продължавай, приятел - изръмжава той. Пустият му глезен има нужда от почивка." Двамата сме се прехвърлили по въже над подземната река Рао Туонг и сме се изкатерили през 6-метровите варовикови остриета до една пясъчна коса. Продължавам сам, като следвам миналогодишните следи в лъча на челника. През пролетта на 2009 г. Симс участвал в първата експедиция, проникнала в Ханг Сон Дунг („планинска речна пещера") в една изолирана част на Централен Виетнам. Скрита в скалистия национален парк „Фонг На-Ке Банг" край границата с Лаос, пещерата е част от мрежа от около 150 пещери в Анамитските планини, много от които все още непроучени. По време на първата експедиция екипът изследвал 4 км от Ханг Сон Дунг, преди да бъде спрян от 60-метрова кална стена от калцит. Нарекли я „Великата виетнамска стена". Над нея различили открито пространство и бледа светлина, но нямали представа какво има от другата страна. Върнаха се година по-късно - седмина закоравели британски пещерняци, неколцина учени и група носачи, - за да изкачат стената, ако им се удаде, да измерят прохода и да продължат, стига да е възможно, чак до края на пещерата.

Следата пред мен изчезва под трудно преодолим куп отломки - каменни блокове с големина на къщи, откъснали се от тавана на пещерата и разбили се на земята. Казаха ми, че се намирам на място, където спокойно може да се вмести Боинг 747, но няма как да го разбера - тъмнината е като спален чувал, с който съм се завил презглава.
Изключвам челника, за да почувствам дълбочината на мрака. Първоначално не виждам нищо. След това обаче, когато зениците ми свикват, с изненада различавам бледо призрачно сияние някъде напред. Катеря се по отломките, като почти тичам от вълнение. Траверсирам нагоре по стръмен склон, заобикалям един почти планински хребет и се заковавам на място.
Огромен стълб слънчеви лъчи се спуска в пещерата като водопад. Отворът в свода, през който нахлува светлината, е смайващо огромен - поне 90 м в диаметър. Слънцето прониква дълбоко в пещерата и за първи път разкрива изумителните пропорции на Ханг Сон Дунг. Коридорът е широк може би 90 м, а таванът е висок близо 240 м. Има достатъчно място за цял квартал от 40-етажни сгради. Всъщност под свода са увиснали прозирни облачета.

Спускащата се отгоре светлина разкрива калцитна кула на пода на пещерата, висока над 60 м и обрасла с папрати, палми и други растения от джунглата. По ръба на огромния кладенец висят сталактити като вкаменени ледени висулки. Лиани се вият на няколкостотин метра от повърхността; бързолети се спускат и разсичат яркия стълб светлина. Джонатан Симс ме настига. Между нас и огрения от слънцето коридор напред се издига сталагмит, който в профил наподобява лапа на куче.
„Божията ръка" би било твърде мелодраматично - казва той и сочи образуванието. - Но „Кучешката ръка" звучи добре, нали?" Изключва челника си и прехвърля тежестта на здравия си глезен.
„Когато за първи път стигнахме до карстовата яма - тоя отвор горе, - бяхме заедно с още един пещерняк, който също като мен имаше четиригодишен син. Така че и двамата бяхме специалисти по динозаврите и цялата сцена ни се стори като излязла от „Изгубеният свят" на Артър Конан Дойл. Когато партньорът ми продължи напред в осветената част, аз му казах „Внимавай за динозаври" и така си и остана."
Мъгла се стеле покрай хълмовете на националния парк „фонг На-Ке Банг", чиито 857,5 кв.км бяха обявени за защитени през 2001 г., за да опазят една от най-големите пещерни системи в Азия. През Виетнамската война северно-виетнамските войници се криели в пещерите от американските бомбардировки. Сега кратерите от бомбите служат за рибарници.

Преди две десетилетия водачите на експедицията Хауърд Лимбърт и съпругата му Деб стават първите пещерняци, посетили Виетнам след 70-те години. По това време виетнамските пещери са легендарни, но непроучени. През 1941 г. Хо Ши Мин планира своята революция срещу японците и французите в пещерата Пак Бо северно от Ханой, а по време на Виетнамската война хиляди виетнамци се крият в пещерите от американските бомбардировки. Двамата Лимбърт, опитни пещерняци от йоркширските долини в Северна Англия, се свързали с Ханойския университет за точни науки и организирали експедиция през 1990 г. Оттогава са направили 13 пътувания, като не само открили една от най-дългите речни пещери в света - 19-километровата Ханг Кхе Ри недалеч от Сон Дунг, но и помогнали на виетнамците да създадат националния парк „Фонг На-Ке Банг" с площ 857,5 кв.км, който днес привлича четвърт милион виетнамски и чуждестранни посетители годишно. Туристите, които драстично увеличават доходите на местните селяни, идват да видят едноименната пещера Ханг Фонг На.

Когато двамата с Деб зърнали за първи път тези огромни пространства, веднага се почувствали сигурни, че са открили най-голямата пещера в света - и може да се окажат прави. Има по-дълги пещери от Ханг Сон Дунг - системата на Мамутовата пещера в Кентъки държи рекорда със своите общо 590 км. Има и по-дълбоки - Крубер-Вороня, „гарвановата пещера", се спуска на 2191 м в Западен Кавказ в Грузия. Но що се отнася до гигантски коридори, малко други пещери могат да се мерят с тази. По времето, когато Лимбърт откриват Ханг Сон Дунг, за най-голям проход се смята този на Еленовата пещера в индонезийския национален парк „Гунунг Мулу" на Борнео - според едно скорошно измерване е дълъг 2 км при ширина 150 м и височина 120 м. Само че, както проучвателите в крайна сметка установиха с помощта на прецизни лазерни инструменти, Ханг Сон Дунг е дълга повече от 4 км с непрекъснат проход с ширина до 90 м и височина на места почти 200 м., „Всъщност не търсехме най-голямата пещера в света" - казва Деб. Въпреки това е във възторг, че новата слава на пещерата може да подобри живота на местните селяни.
След пет дни ходене, влачене и пълзене експедицията е едва на половината път през пещерата. Ако сметнем всички пещерняци, учени, филмовия екип, фотографите и носачите, сме общо над 25 човека, което изглежда ни бави. Освен това пътят става опасен, докато се катерим по срутването във Внимавай за динозаври: една погрешна стъпка по хлъзгавите скали може да означава падане от над 30 м.

Стигаме до следващия кладенец - Едамската градина (от името на холандското сирене Едам - поредния каламбур), - който е още по-голям от първия. Под отвора има втора планина от отломки с джунгла от 30-метрови дървета, лиани и коприва. Тъй като времето и провизиите са на привършване, Хауърд решава, че е дошъл моментът да изпрати авангарден отряд към Великата виетнамска стена, за да провери дали атаката наистина е възможна. Стената се намира на повече от километър и половина - в края на V-образен тунел с дълбок половин метър канал с вода на дъното. От двете страни се издигат дванадесетметрови стени от лепкава като петмез кал. В канала не можеш да вървиш и непрекъснато залиташ. Когато достигнеш стената, си вече толкова кален, все едно си плувал в течен шоколад. Пещерняците кръстили коридора „Пашендейл" на името на окопната битка през Първата световна война, в която Съюзниците загубили 310 000 войници, за да напреднат с едва 8 километра край белгийското село Ипр.

Катеренето по надвиснала 60-метрова стена от кал е технично и рисковано занимание, за което ти трябват точно определен вид безумци. За щастие Хауьрд е подбрал за авангарда Гарет „Суини" Сюъл и Хауьрд Кларки. Вече 20 години двамата се спускат в най-гнусните дупки в Англия.
През първия ден в подножието на стената Кларки осигурява, а Суини смело тръгва нагоре и прави дупка след дупка. Почти всичките нямат здрава основа и не могат да задържат винтовете, на които да закачат въжетата. В продължение на 12 часа плещят на своя непристоен йоркширски диалект. „Цялата шибания е оплякана с кал" - споделя в един момент Суини. Нито един от двамата не продумва за истинските рискове на задачата. Стига само един от 15-сантиметровите винтове да изскочи, и въжето, на което виси Суини, ще загуби опорната си точка, вероятно ще измъкне всички останали винтове и той ще полети към сигурна смърт.
През втория ден от катеренето, след като бивакуват през нощта в подножието на стената, Суини отново се връща горе, а Кларки го осигурява. Скоро воят на бормашината проехтява в обгръщащия ни мрак, а Суини е толкова високо, че виждаме само просветването на челника му. В два следобед - въпреки че часът едва ли има значение на място, където винаги е тъмно, след 20 часа дупчене и катерене Суини най-накрая се прехвърля през горния край на стената и няколко минути по-късно чуваме: „ЙЕЕАААААА!"
Кларки се изкачва втори по въжето и се провиква надолу към мен. На върха на Великата виетнамска стена буквално можем да видим светлината в края на тунела и започваме да вием колкото ни глас държи. По-късно другите ще ни кажат, че действително са чули крясъците ни на повече от километър разстояние в пещерата. Измерванията от върха на стената ще покажат, че от дъното на Пашендейл до тавана има близо 200 м. Сега сме само ние - трима изследователи. Тук никога не е стъпвал човешки крак. Спускаме се по обратната страна на Великата стена и започваме да се изкачваме по скално стълбище към изхода.

„Гле'й тука кво ста'а!" - крещи Кларки, коленичил край пресъхнало езерце. Двамата със Суини се навеждаме над него. В езерцето, осветени от челниците ни, има пещерни перли. Те се образуват, когато капка вода от тавана падне на пода и откърти миниатюрно парченце скала. Всяка следваща капка подхвърля песъчинката в миниатюрното й скално „легенче". Така в продължение на хилядолетия се образува плътна и почти съвършено кръгла калцитна перла. Перлите са редки и в повечето пещери не надминават големината на стъклено топче. Тук бяха колкото топки за тенис - по-големи от всичко, което пещерняците бяха виждали. (Невероятните им размери може би се дължат на огромната височина, от която падат капките.)

"Значи кръщавам този проход Пърл 'Ар-бър" - обявява Кларки.
След двайсет минути вече се измъкваме нагоре и навън от пещерата. Проправяме си път достатъчно навътре в гората, за да зърнем хоризонта и да установим със сигурност, че не става дума за поредната карстова яма, а наистина сме открили края на Ханг Сон Дунг. Суини и Кларки са твърде скромни, за да заявят открито, че току що сме завършили първото преминаване на по всяка вероятност най-големия пещерен проход в света.

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13