Метеора Диалог Между Небето и Земята

От ранна пролет до късна есен десетки автобуси и коли с българска регистрация се катерят по тесния стръмен път към манастирите на Метеора. Близостта до България, едно от чудесата на природата или преклонението пред светите християнски места – трудно е да се каже кое надделява, но всички, посетили Метеора, попадат под магията на това уникално място.

Спокойният релеф на Тесалийската равнина - според гръцката митология „страната на кентаврите" - се нарушава от монолитни отвесни скали, високи стотици метри и сякаш забити в земните недра. Отгоре острите скали изглеждат като случайно паднали от небето метеорити в полите на планинския масив Пинд. Оттук идва и името на местността - Метеора „висящ във въздуха“, „намиращ се между небето и земята“. Геолозите отреждат на областта почетно родство с древния Олимп. Преди хиляди години това място е било дъно на праисторическото Тесалийско езеро, водите на което се оттеглят към Егейско море при нагъването на земните пластове, довели до образуването на Олимп. Остават изваяните от водата тъмносиви скални блокове, които, дооформени от природните стихии, се превръщат във величествена каменна панорама, красива и многоизмерна, задържаща погледа и предизвикваща възхита. За нас, българите, Белоградчишките скали са с невероятно красиви и изразителни форми, но скалните образувания на Метеора са не по-малко уникално природно място, одухотворени от силата на човешкия дух и мисията за опазване на християнството и свързаните с него културни ценности по тези земи повече от десет века.

Както навсякъде в Гърция, така и историческите сведения за Метеора са втъкани в легенди и митове. Отшелници-монаси, презрели земното и устремени към небесното, търсели през Х-ти век място, където да са по-близо до Бога. Така открили Метеора и нейните непристъпни и откъснати от света скални върхове, издигащи се на над 400 м височина, станали тяхно убежище и молитвено място. Тук построили през Х1-ти първия монашески скит, а по-късно - манастира „Стаги" (или „Дупиани") и църквата „Протатон", по подобие на едноименната църква в Света гора Атон. Мълвата за божественото място, намиращо се между небето и земята, се разнесла бързо и към Метеора започнали да се стичат все нови и нови отшелници. С много вяра и неимоверни усилия те започнали да градят свои манастири по върховете на скалите. Използвали вдълбани в камъка стъпала, въжени стълби, мостове и подемни мрежи. А някои от манастирите са построени на места, които въображението отказва да приеме. Зад всяка от тезе скромни постройки стоят десетилетия на изкачване на материалите до върха на скалата, последвани още от 5-10 години работа по строежа на сградите. Но именно непристъпните скали опазили манастирската общност през ХШ-ти век, когато Тесалия, желана от много владетели, станала обект на непрекъснати нападения и завоевателни походи. През XVI-тu век, по време на управлението на турския султан Сюлейман Великолепни, манастирският живот на Метеора преживява истински подем, превръща се в средище на византийското църковно изкуство и иконопис. Майстори-иконописци от Критската школа украсявали храмовете с неповторими фрески и икони, някои от тях запазени и до днес. Затвореното общество на „метеорите" продължава векове наред да съществува по възприетите строги монашески принципи и догми. Всичко се променя след 50-те години на миналия век. Успели да удържат на нашествията на чуждоземците, монасите отстъпват под напора на съвременната цивилизация. От 1958 г. пътища и стълби извеждат право в манастирите хиляди туристи. Светският шум, от който някога монасите-отшелници са бягали, навлиза сам при тях. Въпреки това, и днес Метеора е все още втората по големина и важност организирана монашеска общност след Света гора Атон, макар от някогашните 24 манастири да са останали само седем. Шест от тях са отворени за посетители.

Поемаме по стръмната пътека към най-големия манастир - „Преображение Христово", наричан „Мегало Метеоро" или „Големият Метеор" - признание за най-важната и стара света обител, изградена на най-високата скала в Метеора. Колкото и отдолу да ни изглежда не-престъпен там горе, на върха на 534-метрова-та скала, изкачването до манастира се оказва сравнително лесно. Когато 146-те неравни каменни стъпала остават зад гърба ни, поемаме въздух и влизаме в манастирската обител, основана през 1340-1356 г. от светогорския монах Св. Атанасий Метеорски. За разлика от мъжете, трябва да навлека върху дънките дълга памучна пола - задължителен дрескод, въведен през 1942 г., когато метеорските манастири се отварят за жени и девойки, търсещи спасение от войниците на хитлеристка Германия. Дотогава, подобно на атонската Света гора, Метеора е бил недостъпен за жените, но животът сам променя строгите монашески догми, а след 60-те години два от манастирите стават дом на монахини.
Поради ограниченото място на върха на скалата, манастирът не разполага с големи пространства, а е скупчен на няколко нива и по стъпаловидни площадки върху скалите. По малки тесни пътечки се стига до различните помещения. Личи си, че манастирът е богат и мощен, c първостепенна роля в монашеската република в Литополис.Стаги (Скалния град). Още на времето сръбският крал Симеон Урош дарява на манастира цялото си богатство и става монах в него. Въпреки потока от хора, манастирът е добре поддържан, а пространствата и вътрешни дворчета са чисти и приветливи, навсякъде има саксии с цветя. Манастирската църква „Св. Преображение Господне“, пострада от земетресение през 1544 г., е изградена по образец на светогорските манастирски храмове - във формата на кръст със сложен дванадесетостранен купол, висок 24 м. Храмът е зографисан през 1552 г. от Теофан Критски и синовете му. Серия от впечатляващи стенописи - безспорно ценни образци на поствизантийското изкуство в Гърция - изобразяват преследването на християните от римляните. До входа на манастира се намира и полуразрушената килия на Св. Атанасий Метеорски с мощите на светеца. В трапезарията, изградена през 1577 г. със сводест покрив, поддържан от пет колони, е изложена рядка колекция ръкописи и икони от IX век. Веднага забелязваме обърнатите нагоре ръбовете на масите - да не се разпилее и една троха от хляба, защото хлябът е свещен. Манастирската болница и сиропиталище са давали подслон на болни и бедни, а в кулата скърца дървеният чекрък с въжета за изкачване на хора и храни. И макар да запалваме по свещ в църквата и скромно да коленичим пред олтара, да се възхищаваме на фреските и богатата манастирска библиотека, оставаме с известно усещане, близко до това сякаш сме в музей за героичното минало на Гърция. Манастирът наистина има малък музей - странна експозиция от документи, носии, снимки от Балканските войни, пощенски марки, оръжие, копия от свещени книги. Картини показват участието на гръцкото духовенство в освободителните каузи на гръцкия народ. Повечето от тях изглеждат доста наивни, но не може да се отрече силното им внушение за национална гордост и свободолюбие. Турчинът не успява да завземе манастира, както и немският войник - да развее знамето с фашистката свастика отгоре му... Затова пък синьо-белият флаг на Гърция се издига над всеки манастир. Много деца и ученици получават тук урок по родолюбие от гръцкото духовенство. И още нещо ни прави впечатление - грижата на монасите за болните и бедните християни. Не си спомням български манастир с болница или приют - отец Иван е самотна фигура с неговата грижа да даде дом, храна и вяра на тези, които се нуждаят. Но не съм забравила и големия женски манастир „Света Лидия" до Аспровалта, превърнат в лазарет за стотици православни сръбски войници, ранени във военните действия по време на разпада на бивша Югославия.

Преди да тръгнем обратно, спираме на една площадка-тераса, запленени от величествената панорамна гледка към долината и страховитата пропаст под нас. Вярващи или не, тук се усещаме част от онзи диалог между земята и небето, който от векове изповядват монасите на Метеора.
Заредени с енергията на това свято място, изкачваме скалата към следващия манастир - близкия „Свети Варлаам". Скромната обител на монаха Св. Варлаам се превръща в духовно средище на Метеора в XVI век, когато двамата монаси от знатен произход Нектарий и Теофан построяват манастирски комплекс с две красиви църкви. За „Вси Светии", строена цели 20 години, те поканват да я изпише един от най-известните византийски иконописци - Франко Кателано от Тива.

Манастирът „Свети Николай Анапаусас" изглежда отвън като изсечен в самия камък, а отвътре, поради липсата на достатъчно пространство, представлява уникален малък лабиринт. На първия етаж на манастира се намира храмът „Св. Николай", чийто стенописи са дело на известния представител на Критската школа Теофан Стрелидзас. Казват, че тези фрески могат да накарат и невярващия да се обърне към Христовата вяра. Хубавото е, че все още всеки може сам да изпита тяхното влияние и при всички случаи - да се наслади на превъзходната цветова хармония.
Най-малкият метеорски манастир, разположен на терасата на дълга тясна скала, е женският метох „Св. Варвара Русану". Това е един от най-старите манастири в Метеора, с неясна и оплетена в легенди история, най-популярната от които е за отшелника Русаний. През XVI век на мястото на отшелническата обител двама братя от Епир - Йосиф и Максим - основават манастира и построяват църквата „Преображение Христово", отново с превъзходни стенописи на неизвестен творец, вероятно от Критската школа. Светлината влиза в църквата през разноцветни стъкла и ефектът е прекрасен. Истински шанс е запазването на тези фрески и своеобразни витражи през следващите векове, когато манастирът е подложен на нападения и обири от страна на друговерци и разбойници.

Надолу по пътя към Каламбака ни очакват 140 изсечени в скалата стъпала, които водят към най-труднодостъпния манастир - „Света Троица". Кацнал на изключително красив връх на една от най-внушителните скали на Метеора, манастирът е основан през втората половина на XV век от монаха Деметрий. Двете малки манастирски църкви - „Свети Йоан Предтеча" и „Света Троица" - са красиво изографисани и притежават ценни икони и реликви, феновете на филмите за Джеймс Бонд вероятно си спомнят драматичното скално изкачване във „For Your Eyes Only", заснет точно тук през 1981 г. От манастира се открива може би най-красивата гледка към Каламбака, реката Пениос и планинския масив Пинд.
Преминаваме през моста над дефилето, разсечено от скалите, и влизаме в обител, където грижовността и атмосферата подсказват, че това е женският метох „Свети Стефан". Неговото начало отвежда към XIV-ти век, когато е построена старата църква с дървен покрив, с олтар, украсен с красива позлатена дърворезба и стенописи от 1545 г. Новата църква, посветена на Св. Харалампий, е от XVIII-тu век и в нея се съхранява черепа на светеца, поднесен в дар от влашкия княз Владислав. Манастирът е бомбардиран през Втората световна война, осквернен по време на последвалата гражданска война и почти изоставен до 1961 г., когато се превръща в женски метох. Днес в него живеят около 30 монахини. В малкото магазинче на манастира те предлагат ръчни бродерии, дантели и други дребни сувенири, но голямата им ангажираност е свързана със занятията по изучаване на византийска музика и агиография. Не случайно манастирският комплекс е известен като културен център на региона.

Успели да надникнем във всеки от манастирите разбираме защо те са включени в световно културно наследство на ЮНЕСКО, което обаче е използвано интелигентно, за да превърне духовната мощ на Метеора във визитна картичка на туристическа Гърция, наравно с Акропола, плажовете и островите. Оставаме с впечатление, че метеорските монаси не са отдадени само на своята вяра - те са активни в този процес по един или друг начин, който отговаря на техните виждания и духовност. Това могат да са табелките с пасажи от Новия завет, с които монасите са осеяли пътя до върха на Големия манастир, превърнатите в зелени градинки с красиви цветни лехи малки скални тераси, обгрижваните вътрешни пространства, ведрото настроение и гостоприемство на монасите и монахините.

На слизане виждаме пред една от скалните обители цветно „пране" - на въже са навързани различни по цвят шалове, традиция на местните младежи. По отвесните остри скали пълзят смели катерачи - търсачи на силни усещания, за които Метеора е истинско предизвикателство. В сянката на скалите живописното градче Каламбака ни посреща с много туристи и преобладаваща българска реч по площадите и кафенетата. Метеора е предложил на всички ни величествена природна красота с мистично духовно присъствие.

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13