Уникалните острови на Гърция

Гърция ме заплени като дете с назъбените си архипелази, полегати заливи и многобройни острови, всеки съпътстван от славна легенда.
Моето островно пътешествие започна, както и на много други посетители, сред масата на доковете на пристанището Пиреос в Атина, от където се качихме на един от онези големи, дървени и стари фериботи, които денонощно плават по гръцките морета в хубаво и лошо време. За гърците момента на качване на ферибота е нещо естествено и добре познато. Останалите обаче, може да се почувстват малко объркани от крясъците на лодкаря и възрастните жени, които упорито си проправят път, използвайки претрупаните си торбички като щитове, докато не се натовари багажа до последния пакет и се чуе силното трещене на сирената за тръгване.
Първият път цялата тази сцена ме порази с безредието си, но днес ми изглежда като спокойно, колективно нареждане на безпорядъка – като че ли по някакъв начин, някъде дълбоко в подсъзнанието на гръцките пътнически умове е заложено адаптивното умение, придобито по време на великото Гръцко – Турско движение на населението през 1923г. В това време обърканите пътници често са бедни емигранти, стискащи и малкото, което им е останало.
В морето тези размишления се изпаряват с отдалечаването от сенките на бреговете на Атика. Концентрирах се върху по-нататъшната част на приключението, придружен от няколко мои приятели от Гърция, които ме водеха към една специфична островна верига, Цикладите, която според много хора е олицетворение на гръцките острови като цяло.
Помислете за това: сковани, сухи терени покрити със скали и маслинови дръвчета от време на време; сини капаци на прозорците; куполовидни жилища, измазани в бяло, които сякаш прилепват към склоновете; чара и обаянието на престижния нощен живот, частните яхти, бронзовия тен на хората, пясъчните плажове. Ако всичко това е в съзнанието Ви, когато си представяте гръцките острови Вие си мислите за Цикладите – наречени така заради тяхната кръгла форма около свещения древен остров Делос. Най-известния от тях определено е Санторини с неговата впечатляваща архитектура, удивителен вулканичен пейзаж и скандално скъпия Миконос.

Пусни се по течението
В първият остров, които посетихме, Парос, се забавлявах с безделието на моите придружители, чийто единствен приоритет беше да пият фрапе – студена и пенлива кофеинова напитка, която поражда безразличие и може да се намери във всяко кафене, компания, автобусни спирки и административни сгради.
Може би, защото са близо до морето, гърците не му се наслаждават талкова много. В типичните летни дни думите „отивам да се изкъпя“ се чуват много по-често, отколкото глагола „плувам“. И така, въпреки наличието на красив плаж недалеч от масата в кафенето, където седяхме моят пръв урок, при който трябваше да издържа на активната почивка на островния начин на живот се оказа безсмислен; някои неща си зависят от мястото, в което се намираш, а тук имаше време за всичко.
Имаше достатъчно време за разнообразни дейности близо до Йос, каменният Цикладски пост, който е известен с ежегодните младежки международни партита. Той не е крайно Гръцки, но исторически е важна част от туризма, който се е формирал – а понякога деформирал – в Гърция днес. След пристъпа на хедонизъм тук, имаше обещание за нещо по-класическо и традиционно в Санторини. Понякога това, което казват екскурзоводите е точно така и в действителност гледката на разноцветните стръмни скали в Санторини е зашеметяваща и бавно се показва, докато разглеждате пейзажа от големия ферибот.
През около 1613г. Пр.н.е. е изригнал вулкан, който е запратил пепел на 22 мили нагоре в атмосферата и разрушил част от острова, образувайки огромна калдера (вулканично образование, получено при сриване на вулкана навътре в самия него). Вулканичната дейност продължила, като все още от време на време преобразува Санторини, а аз намирам предимствата от това в топлите серни бани на брега на морето около едно островче пред скалните върхове на столицата на Санторини – Фира.
Съвкупността от къщи, приличащи на захарни кубчета, стърчат от скалите, които приемат различни сенки и цветове, в зависимост от положението на слънцето в небето. Никъде другаде няма по-драматичен ефект по бреговете на Санторини, както в издигнатия Иа; посещаването на това селище на върха на скалите с безупречно измазани къщи и църкви се допълва със задължителния нощен ритуал за всеки, който дойде тук.
Гледайки как слънцето потъва в морето се чудех на пастелния блясък на срасналите покриви и куполи , който се разсейва и събира в здрача. Аз бях един от многото сред тълпите, заедно с Японски туристи снимащи с камери и мърморещи Италианци, обсъждащи някоя впечатляваща опера.

Пещерни атракции
След няколко дни прекарани на черните пясъци в Санторини прекосих Егейско море до островната верига Додеканези и друг известен остров – по свой собствен начин уникален и разтърсващ: Патмос – един от най-северните архипелази. Според легендата Св. Йоан е написал Апокалипсиса в една от пещерите тук. Тази специфична пещера е известна като Манастир на Апокалипсиса и е била издигната и подобрена в оригиналният й вид и днес е туристическа атракция.
Открих я по една пътека в гората, точно до великолепния манастир Св. Йоан Богослов, един от най-съществените гръцки сакрални символи. Тази масивна, укрепена сграда, построена в края на ХIв. ме впечатли изключително много с нейните арки, странични параклиси, стълбища и монаси с гъсти бради.
За мен, случайните срещи с местната общност са най-важни и забавни при опознаването на този гръцки остров. Няколко години по-късно се върнах тук със съпругата си, когато посетихме Спорадите – верига острови, разположени недалеч на север от тук. Най-известният остров от веригата е Скиатос с неговите безкрайни и живописни плажове. Тук посетихме и необикновено зеления и относително не много известен на туристите остров Алонисос. Той е прочут като дом на застрашените от изчезване Средиземноморски тюлени монаси. Алонисос е обявен като единствената „морска градина“ в Гърция.
Този статут означава, че някои сателитни островчета и водите около тях са били обявени за извън гранични с правителствен указ – ситуация, която изключително много дразнеше Йоанис, местен рибар и капитан на туристическа лодка, който ни разхождаше по бреговете на Алонисос, където можехме да плуваме в абсолютно чистите води на Перистера. Това малко островче гледаше към спокойното рибарско селище Стени Вала на източните брегове , където бяхме наели стая.
„Когато бях дете ходехме всеки ден на островчетата да проверяваме мрежите или просто да се забавляваме.“Сега тези проклети европейци ни казват, че не можем да плавам в нашето собствено море.“ На следващия ден споделихме този разговор с две жени на плажа, които събираха пари за застрашените тюлени. Те ни казаха, че днес е почти невъзможно да се видят тези тюлени.
Докато енергичните делфини подскачаха около лодката, капитан Йоанис простена и се удари по челото. „Тези проклети тюлени следват лодката ми всеки ден!“ - каза той. „Гарантирам Ви, че ще видите тюлените, ако останете тук достатъчно дълго.“ И това се случи няколко дни по-късно, когато отплавахме от Алонисос от главното пристанище в Патитири. Видяхме ги най-накрая: бяха кафяви и гладки, лудееха наоколо и очевидно не се страхуваха от лодките във водата.
През годините съм се наслаждавал на много подобни неочаквани преживявания и винаги съм готов да се върна за още едно приключение на гръцките острови. Независимо от размера всеки остров си има своя собствена вселена, а реалността се обогатява с въображението, за да запълни границите на удовлетворението. А посетителя винаги се чувства в центъра на света - дори специален в тези отдалечени от света острови.

Полезна информация за пътуването до гръцките острови

Кога да отидем?
Туристическият сезон в курортите започва от Май и продължава до Октомври, когото има и директни полети до там. Температурите често надвишат 30°С *през Юли и Август. Най-доброто време за посещение е от края на Април до средата на Юни, когато сезонните течения охлаждат слънчевата топлина. Островите са по-податливи на охлаждане, отколкото земята на континента.
Валута: Евро (?)
Часова зона: GMT +2
Международен телефонен код: 00 30
Език: Гръцки и Английски, който се използва широко в курортите

Как да достигнем Гръцките острови?
Има директни полети до повече от 15 острова и в континенталната част на Гърция, главно чартъри. Основните оператори са: Thompson Airways, Thomas Cook Airlines, Monarch, easyJet и Jet2.
Пълно обслужване на редовни полети има само в Атина и Солун, където оперират Olympic Air, Aegean Airlines и British Airways.
Средната продължителност на полета е около 3 часа и половина.

Транспорт в Гърция
Полети – има мрежа от вътрешни полети в Гърция, главно от Атина. Оперират Olympic Air и Aegean Airlines. От Ноември до Април единствените полети до островите са от Атина.
Фериботи – основното средство за придвижване от континента до островите. Основния център е Пиреос, близо до Атина.
Автобуси – като цяло островите са малки и във всеки един от тях има местни автобусни линии.
Такси – такситата в гърция имат брояч с детайлна карта на тарифите. В някои туристически зони има фиксирана тарифа за достигане от едно до друго място.

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13