Занзибар

Името Занзибар създава у различните хора различни представи. Това не е случайно - с него се кичат днес град, остров и малък архипелаг около него. В близкото минало така се е наричал султанат под британска протекция, а в малко по-далечно - друг могъщ султанат, стъпил върху териториите на днешните Танзания, Кения и Сомалия. Ненапразно многобройните племена, обитаващи Средна Източна Африка, независимо от държавните граници говорят един и същ език - ки-куахили. Устойчивата смесица от банту наречия, обогатени с арабски думи, всъщност е езикът на влиятелната някога занзибарска империя.
До остров Занзибар най-лесно се стига по въздух - на територията му има модерно международно летище. Така пристигат онези, за които островът е пряка цел. Уникалното съчетание от слънчеви плажове край приказни коралови лагуни и романтичните средновековни улички между дворци, сякаш излезли от "Хиляда и една нощ", са напълно достатъчни за пътешественика.
Болшинството от посетителите обаче идват по вода. На отсрещния бряг е континенталната територия на Танзания, а в нея също има какво да се види. Достатъчно е само да спомена за националния парк Серенгети, кратера Нгоро-Нгоро и спиращата дъха планина Килиманджаро. Затова проливът между острова и изходната база - бившата столица Дар ес Салам, гъмжи от туристически корабчета.
Една от особеностите на туризма в Африка са огромните камиони фургони, които кръстосват саваната, превозващи по около тридесетина туристи заедно с цялото им снаряжение: палатки, походна кухня и т.н. Ферибот прекарва превозните средства до почти опряно в континента островче Накимпи. Тук има огромен къмпинг и всичко необходимо за базов лагер, предназначен за щурмоваците на Занзибар.
Проливът е доста широк - едва след час отсреща се очертава причудливият силует на острова.
Знаменитите африкански залези тук не подлежат на описание, просто трябва да се видят. В плитчините пък още при първото гмуркане може да видиш рядката риба-лъв, която обаче има окраска на зебра.
Продължаваме към рифовете. Добре е лодка да се вземе рано сутринта. Остров Мбемба не е единственият коралов рай наоколо, но с положителност е най-предпочитаният. Не бива да го бъркаме с огромния почти колкото Занзибар съседен о. Пемба.

Рифовият парк край острова е дълбок 2-3 м, затова разтревожени природозащитници зорко следят туристическия поток към него. Тук са си дали среща всички видове корали и коралови риби. Огромни разноцветни пасажи те заобикалят и щедро ти позволяват да поплуваш сред тях. Можеш да прекараш под водата цяла вечност, ако имаш фенер и, естествено, транспорт за връщане.

Една от националните гордости на Занзибар е гостоприемството на местното население. На всяка крачка към теб се обръщат усмихнати хора с желание да си поприказват с пришълеца от далечна страна. Разтапят се от удоволствие, ако при изброяването на занзибарските прелести споменеш и тяхното приятелско отношение. Наистина на европееца тази фамилиарност идва малко в повече. Но пък дълги месеци след напускането на слънчевия остров ще ти се струва, че между ежедневната реч дочуваш отнякъде най-често употребяваните думи в Занзибар - "джамбо" и "карибу". Те означават "здравей" и "добре дошъл".

Остров Занзибар е с площ 1658 кв. км, населението му е около 800 000 души.

Занзибар е архипелаг, който се състои от два основни острова Унгуджа (обикновенно познат като остров Занзибар), Пемба и около още 51 други заобикалящи го малки островчета. Занзибар е част от Обединена република Танзания. Името Занзибар идва от комбинацията между арабските думи „Zenj“, което означава черен и „bar“, арабската дума за земя - „Земя на черните“.

Занзибар се обогатява и разнообразява в културно отношение. Островът е родното място на Суахили, популярен език, форма на глобален диалект, за който са се носили легенди, отворени са нови търговски пътища и е просперирала султанската империя.

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13