Индия

Население: 1 181 685 000
Говорими езици: Хинди, английски
Валута: рупия
Часова зона: +5.30
Столица: Ню Делхи
Главни градове: Ню делхи, Момбай, Калкута, Мадрас, Варанаси,

Местоположение: Индия е най-голямата по територия държава в Южна Азия (3 095 472 км2) и втора най-голяма по население в света след Китай (1 112 849 000 през 2006). Разположена е на полуостров Индустан (като изключим Лакадивските, Андаманските и Никобарските острови), на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китайска народна република, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма). Разделена е на 28 щата и 7 съюзни територии.

Столица: Делхи е втората по големина метрополия в Индия след Мумбай и има население от 13 милиона души. В рамките на метрополията се намира Ню Делхи – столицата на страната. Делхи е разположен в северната част на Индия на бреговете на река Ямуна.
Градът е важен търговски център в Южна Азия. Енергетиката, здравните и социални услуги, недвижимите имоти и строителството формират голяма част от непрекъснато растящата и развиваща се икономика на Делхи.
В стария град, моголските и тюркските владетели са построили няколко архитектурни чудеса, сред които са Джама Масджит – най-голямата джамия в града, и червената крепост – дворец от времето на моголската империя. В Делхи има две сгради, които са обявени за част от световното наследство: Кутуб Минар – най-високото тухлено минаре в света и гробницата на Хумаюн – комплекс от сгради обграждащи гробницата на моголския император Хумаюн.
Други забележителности са Индийската врата, построена в памет на индийските войници, загинали в първата световна война, обсерваторията от 18-и век Янтар Мантар и крепостта от 16-и век Пурана Кила.
Сред религиозните фестивали, празнувани в Делхи е Дивали – фестивалът на светлината, който символизира победата на доброто над злото. Празнуването му е свързано със светлина и палене на лампи. Дивали се празнува през октомври или ноември. Други важни фестивали са Дурга Пужа, Холи, Лохри и фестивалът Кутуб, свързан с минарето Кутуб Минар.
Делхи е космополитен град с многоетническо население, който приютява представители на много култури и религии. Най-разпространените религии са будизмът и ислямът, но има представители на сикхите и множество други вероизповедания. Английският е официален език в града, заедно с езиците Панджаби и Урду.

Мумбай е градът на контрастите. Индийският мегаполис е прочут с многобройните си пазари, архитектурни забележителности и боливудското кино.
Наричат Мумбай микрокосмос на Индия, място където се срещат древността и съвремието.
Схлупените къщурки и многобройните пазари са толкова типични за него, колкото и блясъкът на модерните сгради, луксозните бутици и боливудското кино.
Градът е разположен на остров Салсет в Западна Индия в непосредствена близост до Арабско море. Мумбай е градът с най-многобройно население в Индия.
В момента тук живеят над 12 млн. души, но поради непрекъснато увеличаващата се раждаемост до 2020 г. те вероятно ще са 28,5 млн. Според учените това би довело до екологична криза в региона, тъй като и сега 50 на сто от местните живеят без електричество и вода, а въздухът е толкова мръсен, че когато го диша, човек все едно изпушва 20 цигари дневно.
Въпреки тези стряскащи данни, Мумбай продължава да е предпочитана дестинация за безброй туристи от цял свят. Най-подходящото време да се посети града е между септември и май, когато температурите са умерени, а валежите - сравнително малко. Тъй като придвижването по улиците е трудно, а тълпите - огромни, гостите на града обикновено трудно се ориентират и предпочитат да не излизат от централните квартали. Ако сте дошли обаче с идеята да разгледате забележителностите, въоръжете се с търпение, защото много неща си струва да се видят. В Мумбай има впечатляващи музеи. Не бива да пропускате Музея на Махатма Ганди, който се помещава в една от неговите летни резиденции и пази доста от вещите му, както и този на уелския принц, намиращ се в търговската част на града. В района Хутатма Чоук пък може да разгледате внушителни исторически сгради. Тук се издига градският замък, построен в неокласически стил. Наблизо е и т.нар. Морска улица, известна още като „Огърлицата на кралицата“, заради блещукащите нощем светлини. Местните са категорични, че в града няма по-подходящо място за разходки на лунна светлина.
Ако отивате в Бомбай за първи път, не пропускайте да посетите т. нар. Порта към Индия. Паметникът е построен през 1911 г. в чест на гостуването на английския крал Джордж V и кралица Мери и е една от най-големите атракции в града.

Това е и мястото, откъдето можете да наемете лодка до остров Елефанта. Там ще разгледате уникални каменни храмове и пещери, датиращи от VI век.
В Бомбай и най-големите маниаци на тема пазаруване няма да останат разочаровани. Тук пазарите са буквално на всяка улица и предлагат изключително голямо разнообразие от стоки. Дрехи, шалове, обувки, инструменти, дървени фигурки, сребърни монети, сувенири - само кажете какво търсите и веднага ще го получите. „Чор базар“ (буквално преведено, името му означава "пазара на крадците") е един от най-популярните в града. Намира се в центъра на Бомбай и е идеалното място, на което можете да изпробвате уменията си да се пазарите.
Едно от любимите забавления на туристите е да посетят нощно кино. Индийските филми нямат субтитри, но сюжетите са лесни за възприемане и доста забавни. Впрочем, родното място на индийското кино е именно Бомбай. В т.нар. Боливуд (името е съчетание от Бомбай и Холивуд) се снимат около 1000 филма годишно, което го прави най-огромната киноиндустрия в света.

Калкута е град в североизточна Индия, център на щат западна Бенгалия. Разположен на брега на река Хугхли. Населението на града е около 7 781 000 души, а на агломерацията около 16 682 000 души. Атракция за туристите представляват рикшите, теглени от хора. Те много пъти са забранявани от властта, но до сега не са били изкоренени. Освен това се намира в тропичния пояс.
Градът на богинята Кали е любимо място на туристи от цял свят. И има защо.
Не очаквайте да откриете в Калкута типичните за Индия храмове, кули и статуи. Не че ги няма. Но те не определят облика на града. Калкута е по-скоро модерна, отколкото старинна.
По време на британското господство наричали Калкута "града на дворците" заради викторианската и поствикторианската архитектура. Тези сгради са запазени до днес и оформят облика на града. Най-впечатляващ несъмнено е Мраморният дворец, построен в средата на XVIII в. от богат търговец. В града има сгради, представящи почти всички европейски архитектурни течения - от готиката до италианския ренесанс. Това е в т. нар. Бял град.

Арт-деко и рококо са на почит в Черния град
В Сивия се долавя особен аромат в атмосферата - микс от мюсюлманска култура и индоевропейски стил. Горе-долу така стоят нещата в централната част на Калкута. Градът обаче е съставен от множество райони, всеки от които носи свое собствено очарование. Ананд Нагар е известен като "град на дъжда". Славата му обаче не е особено добра. Това е китайската част на Калкута и в нея самотните разходки не са препоръчителни. Но пък има сгради, които трябва да се видят и атмосфера, в която е добре да се потопиш, пък макар и за кратко. Киплинг нарича тази част "града на незабравимите нощи". Тук са се отбивали все прочути хора - като Гюнтер Грас например. За разлика от другите индийски градове, Калкута е пълна с културни центрове.

Мадрас е четвъртият по големина град в страната. Разположен е на Короманделския бряг при Бенгалския залив. Населението е около 7 600 000 жители, като това прави 368-годишния град тридесет и шестата по големина градска агломерация в света. Градът е голям стопански и индустриален център, известен с културното си наследство и забележителни архитектурни здания.

Основан от Кули Кутуб шах през 1591 г., град Хайдарабад, главният град на щата Андхра прадеш, е петият по големина в Индия. Той носи славата на минало величие и разкош, които в нашето съвремие отлично съчетава с високите технологически постижения на човечеството. През 400-те години на своето развитие метрополисът с космополитно градско население, носител на разнообразни култури, езици и религии, с великолепните си паметници на културата и обществени сгради, които свидетелстват за минал разкош, запазва спецификата на източната си култура, въпреки огромния си напредък и в най-авангардните индустриални направления. Дори честваните из цяла Индия религиозни и сезонни народни празници, свързани с промяната на годишните времена, жътвата и др., тук имат своя специален колорит и аромат.
Всеизвестен е и фактът, че Хайдарабад се слави с може би най-екзотичната кухня, която носи богатото наследство от прочутата династия на монголите, както и от традициите на общностите от конканци, маратхци и тамилци, а също и от външни влияния от араби, перси, афганци и тюрки.
Освен богатство от културни забележителности като останките от най-старата крепост Голконда на 13 км от града (един великолепен комплекс, разкриващ гения на своите строители), прочутата арка с четирите минарета на централния булевард в града и множеството великолепни дворци, Хайдарабад предлага на своите посетители изискани магазини и живописните базари, отворени почти денонощно и обслужвани с традиционна любезност от продавачите. Хайдарабад е световно търговско средище за продажба на диаманти и перли, както и на златотъкани коприни и ценни предмети на художествените занаяти. Хайдарабад е гордостта на южна Индия и заема важно място със своята индустрия, образователни и изследователски центрове, както и с военната си промишленост. В града има девет университета, между които е прочутият университет „Османия”. Хайдарабад е достоен представител на неповторимото многообразие на Индия, като привлича туристите с типична източна атмосфера.

Варанаси е свещеният град на хиндуизма. Разположен е на бреговете на река Ганг в индийския щат Утар Прадеш. Той е един от най-старите до днес обитавани градове в света и е бил съвременник на Шумер. Варанаси често е наричан „град на храмовете и учението”.
Културата на Варанаси е дълбоко свързана с река Ганг и религиозното й значение. Градът е бил културен и религиозен център на северна Индия хилядолетия наред. Във Варанаси са родени много известни индийски философи, поети, музиканти и писатели.
В града се намира университетът Банарас.

Гхатите: Край река Ганг се намират гхатите – стълби, които се спускат в реката и са използвани от хиндуистите. С тях са свързани много легенди. Вярва се, че Дасасвамет Гхат е мястото, където бог Брахма е жертвал 10 коня, а Маникарника Гхат е мястото, където бог Вишну изкопал голяма дупка, в която паднала обицата му. Лалита Гхат пък е построен от последния крал на Непал.
Районите в близост до гхатите са много гъсто населени и по-бедни. Основната жилищна зона на Варанаси се намира далеч от тях и е по-просторна и по-слабо замърсена. Във Варанаси има над 100 гхати, повечето от които са предназначени за къпане в реката, но има и такива за кремиране. Според вярванията да умреш в града те освобождава от цикъла на преражданията.
Варанаси е град на храмове. На почти всяка пресечка човек вижда храм.
Това е едно от най-светите места за поклонение на вярващи. Повече от 1 милион поклонници идват всяка година. В града се намира свещеният храм Каши Вишванат, както и един от 12-те свещени храма на бог Шива. Хиндуистите вярват, че къпането в река Ганг те пречиства от греховете. Свещеният град е почитан и като едно от местата, където е паднала обицата на Богинята майка Сати. На мястото, където се смята, че се е случило това, днес има голям хиндуистки храм.
Нe само хиндуистите почитат Варанаси. Градът има връзка и с джинизма и будизма. В един от кварталите на града се намира Сарнат – мястото, където Гаутама Буда е дал първата си проповед за основните принципи на будизма. Това е едно от четирите места за поклонение, свързани с Гаутама. Другите три са Кушинагар, Бодх Гая и Лумбини.
Може би уникалната култура на Варанаси е и основна причина той да е една от най-популярните дестинации за чуждестранни туристи. В града има 3, 4 и 5-звездни хотели и всякакви видове храна от целия свят.
Варанаси е и център на прозводство на копринени платове. Наред с това в града има развита бижутерия, дърводелство, производство на килими. Занаятчиите продават маски на хиндуистки и будистки божества.

Сринагар е един от най-красивите и запомнящи се градове в цяла Индия. Заобиколен от езера и планини, Сринагар е най-голямото населено място в спорната област Джаму и Кашмир (Jammu and Kashmir). Разположен e в долината на Кашмир около и върху двата бряга на река Джелум (Jhelum River), която е приток на свещената река Инд (Indus). От столицата Делхи, Сринагар лежи на разстояние малко по-малко от 900 километра в северна посока.
Въпреки, че днес Сринагар е доста оживен, той е успял да съхрани романтичната си атмосфера, която напомня на Венеция, заради плаващите местни лодки и известните къщи-кораби. Особено впечатляващи тук са двата старинни моста, които свързват двете разделения на града. Уникалните къщи-кораби са разположени навсякъде по бреговете на околните блестящи езера, най-вече по крайбрежието на езерото Дал.
Разположен в изключително благоприятен климатичен пояс, Сринагар от векове е бил любимо място за почивка на великите индийски владетели. Те идвали тук, за да избягат от досадните жеги през лятото. От могулските владетели, които също предпочитали Сринагар за отдих, днес са останали уникални исторически паметници като джамии и красиви градини. Част от тях са Часма Шахи - кралските фонтани, дворецът на феите – Пари Махал, градината на пролетта – Нишат Багх и др.
Една от забележителностите в Сринагар е храмът Шанкарачаря, който е построен още през 371 г. преди н.е. в чест на бог Шива. Свещеното място се издига на хълм, висок около 335 м, откъдето се открива чудесна гледка на цялата местност.
Най-подходящото време за посещение на Сринагар е пролетта, лятото и есента. Въпреки, че климатът тук е благоприятен целогодишно, все пак зимата е доста студено и силно заснежено.

Индийският щат Химачал Прадеш
Известни от векове като „Давабхуми“ - убежището на боговете, живописните височини на Химачал-Прадешката част от Хималаите излъчват спокойствие и са осеяни с много храмове, обект на поклоннически посещения на вярващи от различни религии, сикхи и будисти.
Цялата територия на този индийски щат е разделена на 12 отделни района, в зависимост от господстващата религия – хиндуизъм, будизъм и сикхизъм. В Дхаоладхарския дял, в района на Пир Панджал – в Малките Хималаи. Тук, от плодородната долина Кангра се откриват величествени гледки към покритите със сняг планини, издигащи се на 5200 м височина.
Дхарамсала е доминирана от Мклойд Гандж и заобиколена с гори от борове, хималайски дъбове и рододендрони. Районът на Маклойд е мястото, където пребивава Далай Лама и още над 80 000 бежанци от Тибет, напуснали родината си след неуспешното въстание срещу китайската власт през 1959 г. Резиденцията на тибетския духовен глава се намира точно срещу Цуглаг Ханг.

Наричан още Златният град, Джайсалмер е удивителен град в Индия, отразяващ традицията и културата на индийския народ, който е оставил тук много исторически паметници и забележителности. Разположението на града е в северозападната част на страната, в провинция Раджастан (Rajasthan). Районът е на границата между Пакистан и Индия, като заема пясъчников хребет в западния дял на пустинята Тхар (Thar Desert).
Джайсалмер е известен най-вече с едноименната си крепост. Тя е построена на хълма Трикута или хълмът с три върха. Построена е през 1156 г. от Равал Джайсал, след като той и народът му напускат предходните си домове и решават, че ще се установят тук. И днес повечето жители тук са потомци на първоначалните заселници. Крепостта се идига на 300 м над града, като е построена от жълт пясъчник. На масивните й стени има близо 100 кулички. Те ограждат пет, свързани помежду си двореца.
Най-големият от тях е владетелският замък Радж Махал. Отвъд дебелите стени са се запазили още три джайнистки храма, изградени в периода межди 12 и 15 в., един хиндуистки храм, както и доста домове на заможни хора от онова време. За разлика от повечето крепости в Индия, Джайсалмер и днес е функционираща. Отвъд стените животът върви като има хотели, ресторанти, магазини, както и жилища.
Джайсалмер преди няколко години беше отворено военно летище, на което обаче кацат и граждански полети. Те обаче са ограничени като са възможни единствено през периода октомври – май.

Орча е красиво средновековно селище, което е запазило уникални архитектурни шедьоври на владетелски храмове. Градът е разположен в индийския щат Мадхия Прадеш (Madhya Pradesh), в района на Тикамагер, в близост до град Джанси. Покрай Орча преминава красивата река Бетва.
Селището е основано през 16 в. от владетелите на Бундела, а замъците, които са запазени и до днес, сякаш са застинали в първоначалното състояние, когато са били построени. По онова време, Орча е била столицата на едно от най-големите и най-могъщи царства във централна Индия.
Орча е малко селище по площ и може спокойно да се разгледа с кратка пешеходна разходка. В укрепения град се влиза по мост, който е построен върху арки. Отвъд крепостните стени има три двореца – Радж Махал, Рай Парвен Махал, Джахангир Махал, както и няколко красиви храма и исторически паметници.
Трите двореца образуват отворен четириъгълник, като Радж Махал се намира в дясната му страна. Той е издигнат през 17 в. от шах Мадхукар. Външната фасада на замъка е изчистена и не толкова впечатляваща, колкото вътрешността. Влезете ли в замъка, ще видите пленителни и колоритни стенописи, интерпретиращи религиозни сцени, както и уникални орнаментирани детайли.
Джахангир Махал е построен от раджата Бир Синг Джу Део също през 17 в, в чест на посещението на Орча от император Джахангир. Архитектурата на този замък е интересна смесица, а самият му екстериор е доста внушителен.
Доста интересен от храмовете тук е Рам Раджа, който има забележителна дворцова архитектура и високи заострени кули. Храмът е уникален, защото тук е единственото място в цяла Индия, където Рам се е считал за суверен.

Кочи е оживен индийски град между западните планински проходи на изток и Арабско море на запад. Той се смята за входната врата към невероятно красивата и процъфтяваща Керала. Историческото развитие на този приветлив крайбрежен град е било диктувано от културите на различните му завоеватели, в това число араби, англичани, китайци, холандци и португалци. С течение на времето Кочи се превръща в търговски и индустриален център на Кералаи, въпреки малките си размери се смята за втори по значение град в Западна Индия след Мумбай.
Кочи притежава множество архитектурни исторически забележителности и места за религиозно поклонение. Църквата Св. Франциск, където е погребан Вашку да Гама, е най-старият европейски храм в Индия. Дворецът Матанчери е построен от португалците, а през 17 век холандците го преустройват и го подаряват на раджата на Кочин. В града съществуват и множество важни места за поклонение, които могат да бъдат изброени, но не бива да пропуснем Калади – на бреговете на река Перияр, родното място на индийския философ Шри Ади Санкарачария, светилището на Ади Санкара и осеметажния изрисуван Ади Санкара Керти Стамбаб.

Още забележителности: Гвалор е свещено за джайнистите място за поклонение. Старинният център е разположен в северна Индия, в щата Мадхия Прадеш, на около 120 км от град Прадеш, в южна посока. В миналото, този исторически град е бил столица на няколко древни северноиндийски княжества, от които е останала и до днес интересната уникална архитектура. Най-впечатляващи са няколкото дворци, построени в известната едноименна крепост.
Крепостта в Главор е една от най-респектиращите и дори плашещи в цяла Индия. Тя се издига на висока скала, като е оградена с масивни стени. Вътре има доста сгради, строени в различни исторически периоди, защото през вековете тук са били седалищата на няколко северноиндийски царства. Заради стратегическото си разположение в местността днес е разположена въздушната база Махараджпура.
Укрепителните стени са изсечени от скалата, а след него следват гигантски каменни статуи на джайнистки хора, достигнали до просветлението. Във вътрешността на крепостта се намират няколко архитектурни исторически съкровища. Дворецът Ман Синг заема северизточната част на вътрешния двор. Уникалният му екстериор се отличава с интересен ансамбъл от декоративни плочки. Освен него доста интересен е и Гуджари Махал, издигнат през 15 век като символ на любовта на тогавашния раджа. Дворецът Гуджари Махал пък днес е превърнат в исторически музей.
За жалост, таванът на мащабната дворцова зала Барадари е полуразрушен, но все още се виждат останките на 12 колони, които някога са крепяли конструкцията. Преди векове, тази зала е била една от най-красивите ритуални зали в света, като стилът й е взаимстван от ислямската култура.
До града може да се стигне със самолет, влак или автобус. От столицата Делхи има полети до Гвалор, но те не са особено редовни. Най-добре е да се пътува с влак, защото старинният град е свързан отлично чрез железопътни линии с всички по-големи индийски градове. От столицата до Гвалор се стига за три часа с бързия влак.
Най-добрият период за посещение през годината е септември до ноември, февруари и март. Гвалор е известен с екстремните си температири, като лятото е възможно термометрите да достигнат около 47 градуса, а зимата е доста студена.

Издигащият се край индийския град Агра мавзолей Тадж Махал е сред най-красивите архитектурни шедьоври в света. Комплексът е построен от император Шах Джахан, на брега на река Ямуна, за да увековечи неговата любов към съпругата му Мумтаз Махал.
Мавзолеят е строен в продължение на 17 години, като в изграждането му са участвали 20 хиляди души, сред които най-добрите зидари, скулптури, занаятчии и краснописци от цяла Индия, Иран и Турция. Легенда гласи, че след завършването на Тадж Махал майсторите са били ослепявани или убивани, за да не могат отново да създадат подобна красота.
Целият комплекс Тадж Махал е с дължина 580м и широчина 300м, като в него са разположени 4 отделни постройки – главна порта, мавзолеят с гробниците, джамия и къща за почивка, както и обширна градина, дълга и широка по 300м. При създаването си градината била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. В нея били засадени както кипариси (символ на смъртта), така и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, които я разделяли, плували пъстри риби, а сред дърветата били пуснати най-различни птици.
Самият мавзолей е с квадратна форма, като всяка от страните му е дълга 56.6 м и има голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Той е разположен върху пиедестал, висок 6.7м и с големина 95м. в квадрат, в чиито ъгли се издигат 4 минарета, високи 41.6 м. Мавзолеят е изработен от бял мрамор, а фасадата му е декорирана с резба и инкрустирани цветни камъни.
Най-подходящото време за посещение на Тадж Махал и град Агра, който е разположен на 200 км южно от Делхи, е от октомври до март. Комплексът е отворен от понеделник до четвъртък между 6:00 и 19:00 ч. Тадж Махал привлича годишно между 2 и 4 милиона туристи от цял свят.

Джайнистките храмове и светилища са издигнати на много места в Индия, за да напомнят за джайнистките тиртанкари, които изпращат послание за мир, ненасилие и любов като път към избавление от неспирния цикъл от прераждания. В процес на тяхното строителство се появяват някои от най-изумителните архитектурни забележителности на индийска земя. Съществуват интересни пещерни храмове, изваяни каменни паметници и неизброимо количество илюстрирани ръкописи, пръснати навсякъде из щата Утар Прадеш.
Едни от най-известните джайнистки светилища са петте легендарни храма на Дилвара в Раджастан, издигащи се на 2,5 км от Монт Абу – единствената планинска резиденция от колониално време на Раджастан. Построени през 11-13 век, мраморните храмове, разположени под сенките на горички от мангови дървета, притежават изключителен финес и напомнят за честта и скромността, заложени в джайнистката религия.

Езерото Пичола е красива природна забележителност, разположена в подножието на хълмовете Аравали в Индия. Намира се в град Удайпур (Udaipur), който е част от южната част на щата Раджастан (Rajasthan).
Езерото е изкуствено създадено и сладководно, като е част от няколкото езера, разположени в местността на град Удайпур. Изградено е през 1362 г., като е кръстено на близкото тогава село Пичола. Неслучайно наричат Удайпур още Градът на езерата. Направени главно с цел да са източник на питейна вода и напояване за нуждите на региона.
Насред езерото има два острова, на които са построени уникално красиви дворци и храмове – Джаг Нивас (Jag Niwas) и Джаг Мандир (Jag Mandir), от които гледката към езерото е уникална. Три от останалите водни басейна се свързват последователно с Пичола, посредством красиви мостове. Голямото езеро се свързва с по-малкото посредством дъгообразен мост, построен още в средата на 19 в. Следващото езеро има кристално чиста вода и е заобиколено от красиви хълмове с малки вилички около него.

Най-големите забележителности в района на Удайпур са градският Дворец , който днес е превърнат в Музей, както и прелестният дворец с уникален изглед към езерото – Саджангар. Навремето, предназначението му е било като лятна резиденция на владетелското семейство, което идвало тук в сезона на мусоните. Като се разходите из околията, ще видите красиви места с доста по-малки дворци и храмове, заобиколени от живописни улички и градини с фонтани.
Красивите дворци на островите в езерото са най-голямата туристическа атракция. Джаг Нивас е построен изцяло от бял мрамор още през 18 в. Днес той е превърнат в луксозен хотел. Джаг мандир пък има цял комплекс от постройки, изградени от червен пясъчник. Някога тук е идвал на почивка шах Джахан, а според преданията именно този замък го е вдъхновил да построи Тадж Махал.

Макалу е петият по височина връх в света. Намира се на 22 километра източно от Еверест на границата между Тибет и Непал. Първата успешна експедиция през 1955 година е френска. Счита се за един от най-трудните за изкачване върхове.

История: По-важни исторически събития и дати - 2000 г. пр. Хр. - начало на заселване с арийски племена; 1000 г. пр. Хр. - възникване на робовладелски държави в Северна Индия; 327-325 г. пр. Хр. - в Северна Индия нахлуват войските на Александър Македонски; ХIII в. - образуване на Делхийското султанство; 1398 г. - войските на Тимур разгромяват султанството; ХV в. - основаване на португалски селища по крайбрежието (Тоа, Диу, Даман); 1526 г. - Великите Моголи завладяват Северна Индия; ХVI в. - основаване на английски и френски колонии (Сурат, Пондишери); 1739 г. - персите разграбват Северна Индия (шах Надир), разпадане на държавата на Великите Моголи; 1763 г. - Бенгалия е завзета от Англия; 1767-1799 г. - четири англо-майсурски войни - Англия завзема цяла южна Индия; 1803 г. - англичаните завземат Делхи; 1843 г. - англо-сикхски войни и присъединяване на Асам и Пенджаб; 1858 г. - Индия е изцяло под английски контрол; 1919 г. - начало на движението за гражданско неподчинение на М. Ганди; 1939-1945 г. - индийски войски воюват на страната на Великобритания във Втората световна война; 15 август 1947 г. - създаване на независимите държави Индия и Пакистан (разделени по религиозен принцип); 1947-1949 г. - индо-пакистанска война за спорната територия Кашмир; 1971 г. - война с Пакистан и образуване на Република Бангладеш на територията на източен Пакистан; 1984 г. - убийство на премиер-министъра Индира Ганди; 1991 г. - убийството на премиер-министъра Раджив Ганди.

Полезна информация:

Посолство на Република България, Делхи, Индия

16/17 Chandragupta Marg, Chanakyapuri, New Delhi – 110021
Тел.: 00911126115549
Тел.: 00911124108048
Факс: 00911126876190
E-mail: bgembdelhi@yahoo.com.

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13