Индонезия

Население: 234 693 997
Говорими езици: индонезийски
Валута: рупия
Часова зона: +7, +8, +9
Столица: Джакарта

Местоположение: Страната е разположена на 17 508 острова от Малайския архипелаг и западната част на о-в Нова Гвинея (Западен Ириан). Има брегова линия 27 400 км. Населени са 992 острова, като най-големи са - Ява, Суматра, Калимантан (южната и централната част), Сулавеси, Нова Гвинея (западната част) и др. Има площ 1 904.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Малайзия - 1 380, Източен Тимор - 230, Папуа-Нова Гвинея - 840. Равнините и планините заемат приблизително еднаква площ. Най-високата точка е на о-в Нова Гвинея - връх Джая (5 030 м). На територията има над 400 вулкана, от които над 100 действащи.

Климатът тук е екваториален и няма точна смяна на годишните времена.
Страната има два дъждовни сезона – през април и през ноември. Тук трябва да отбележим, че на остров Бали климатът е тропически и хубавото слънчево време се запазва през цялата година.

Столица: Джакарта се намира на северното крайбрежие на остров Ява. Градът е столицата на Индонезия, както и най-голямото пристанище в страната. Населението на Джакарта е около 8 792 000 души, което я прави най-големият град в Югоизточна Азия. Джакарта е изключително контрастен град - в него могат да се видят множество огромни магистрали и модерни небостъргачи, наред с бамбукови колиби без електричество. Въпреки това, градът се развива по западен образец и предлага интересни неща за туристите - например Музея на Джакарта и Музея на театъра на сенките ваянг.
Ако търсите по-вълнуваща атракция, ще ви харесат тематичните увеселителни паркове Морски свят и Taman Impian Jaya Ancol. В града се намира и зоопарка Ragunan, където можете да видите най-различни животни. Отделете си един цял ден за шопинг, тъй като в Джакарта има редица чудесни специализирани магазини и улични пазари, от които можете да си купите сувенири за спомен и подаръци.

Забележителности в страната
Храмът Боробудур, датиращ от осмото столетие и издигнат в равнината Кеду в Централна Ява, е един от най-величествените архитектурни паметници в Азия. Този будистки храм, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство, представлява стъпаловидна пирамида, изградена от шест правоъгълни етажа, три кръгли тераси и централна ступа, оформяща върха на архитектурния ансамбъл. Цялата постройка наподобява лотос - свещеното цвете на Буда.
Стените и парапетите на храма са украсени с барелефи с площ от 2500 кв. м. Около кръглите платформи се издигат 72 ажурни ступи, във всяка от които се намира по една статуя на Буда.
Заобиколен от идиличен пейзаж с терасирани хълмове, засети с ориз и с вулканични планини на заден план, храмът Боробудур е строен в продължение на 80 години от владетелите на династия Сайлендра с идеята да представя умален модел на вселената, да осигурява нагледна представа за учението на Буда и да показва през какви етапи трябва да премине човек, за да достигне до просветление.
Посетителите в това място за поклонение най-напред биват заведени на първото ниво на пирамидалната конструкция, където фризовете изобразяват последиците за хората, отдадени на желанията. След това, изкачвайки се нагоре през останалите шест нива на сградата, те научават как да победят своите пристрастия.
След това правоъгълната част от храма отстъпва място на кръгла площадка без украса на върха, където фигури на медитиращ Буда и будистки светци седят в абсолютен покой, съзерцаващи невероятно красивата гледка наоколо. В центъра на площадката се намира камбановидна кула или ступа, известна под името Нирвана.

Връх Бромо е един от двата величествени планински масиви, които образуват националния парк Бромо-Тенгер-Семеру (Bromo-Tengger-Semeru National Park). Тази известна и любима на много хора от цял свят туристическа дестинация е разположена в Източна Ява в Индонезия. Природният парк се намира на около 145 км от Сурабая в посока север. След като кацнете на местното летище, от градчето до планината може да вземете автобус или кола под наем. Пътят до Бромо отнема около 3-4 часа.
Огромната посещаемост и популярност на връх Ява като туристическа атракция се дължи на неговата лесна достъпност. От всички вулканични планини тук, Бромо е най-атрактивен и доста от туристите идват тук, за да наблюдават слънчевия изгрев, който се подава зад масивния вулканичен кратер.
Калдерата Тенгер е съставена освен от връх Бромо и от планината Семеру (Semeru). Последната е и най-високата точка в Източна Ява със своите 3676 метра надморска височина. Бромо е всъщност един от многото върхове в огромната вулканична калдера. Отличава се от другите обаче по отнесената при изригване шапка, от която излиза бял дим. Огромната калдера, в която се намира е с диаметър от около 10 кв. км., известна като Лаут Пасир или в превод – море от пясък. Тази величествена пустинна местност ярко контрастира с тучните зелени долини от буйна растителност.
Местността Бромо е неразривно исторически свързана с културата на Тенгерезите (Tenggerese) последователи на Буда. Тази етническа група, която е местното население на планините в Тенгер в Източна Ява има интересни религиозни ритуали. Основният им поминък е земеделието.
Всяка година на четиринадесетия ден от месец касада, тенгерезите се събират на ръба на активния кратер на Бромо, за да се помолят на бог Хиянг Види Ваза. По време на религиозната молитва те пренасят жертвени дарове от ориз, зеленчуци, плодове и животни. Този празник се нарича Ядния и всеки, който желае да присъства на него, може да посети Националния парк по това време на годината.

Йогякарта е разположен сред тучни зелени оризища В полите на Вулкана Мерапи. Някога тук се е издигал дворецът Матарам. В околностите има важни паметници и религиозни постройки, сред които са храмовете Гебанг и Мендут, както и няколко много красиви плажа.
Храмът Гебанг, разположен на североизток, е открит, след като през 1936 г. по тези места е намерена статуя на Ганеша. Построен е приблизително по същото време като близкия храм Боробудур (осми век), а при проведените археологически разкопки се установява, че останките от покрива, част от корпуса и почти цялата му основа са непокътнати. Неукрасеното отвън здание е с площ 5,25 кв. м и височина 7,75 м.
Храмът Мендут, разположен на 3 км източно от Боробудур, е построен през 824 г. от крал Индера от династия Гайлендра. Всяка година в деня на майското пълнолуние поклонниците от цяла Индонезия и от останалата част на света се събират тук за тържествена церемония.
Храмът Прамабан, известен като храма Лоро Джогранг или Храма на нежната дева, е най-големият в Индонезия. Главните светилища в него са посветени на Шива, Брахма и Вишну, а в светилището на Шива има богато украсена статуя на божествената му съпруга Дурга.
Най-значимата постройка в Йогякарта е дворецът Нгайогякарта Хади-ниград, известен и като султанския дворец Кратон - елегантна сграда, отворена частично за туристи.
В близост до Йогякарта се намират множество прекрасни плажове. Така например на Барон Бийч можете да видите вливането на подземна река в морето; край Дрини Бийч има коралово островче; Кукуп Бийч предлага голямо разнообразие на морски животни; Сиунг Бийч е закътан между живописни скали, а Ведиомбо Бийч е покрит с бял пясък и предлага идилични гледки при залез слънце.

Езерото Тоба и остров Самосир: На остров Самосир, намиращ се в средата на езерото Тоба, родина на зловещите Тоба Бакати, има множество каменни гробници и традиционни селища. Предполага се че това езеро е най-голямото и най-дълбокото в света от всички, разположени във вулканични калдери. Тоба заема площ от 1707 кв. м и достига 529 м дълбочина. Възникнало след вулканично изригване преди около 74 000 години, неговата огромна калдера е разположена високо в голите планини на Северна Суматра.
Самосир е големият безплоден „Остров на мъртвите“, разположен в средата на Данау Тоба и има размери 45 на 20 км. Източният бряг на острова се издига стръмно нагоре от тясната крайбрежна ивица към централното плато с надморска височина от 780 м, което постепенно се спуска надолу към южния и западния бряг на Самосир, където са пръснати малки селища. Мостът, започващ при Пан-гуруран на западния бряг, свързва острова със Суматра.
Островът е най-известен със саркофазите Тоба Бакат, открити през 30-те години на 20. в.
В Томок например под сянката на свещеното дърво хариара се намира 200-годишният каменен саркофаг на крал Сидабутар и неговия род. В тези съркофази обикновено се пазят черепите на цяло семейство или род.
Традиционните дървени къщи на острова са интересни със своята богата украса, състояща се от сложно оформени фамилни символи. В няколко от селищата се продават красиви образци на бутиковото занаятчийство и музикални инструменти. Музеят в Симаниндо притежава изящни предмети на традиционните занаяти, както и кукли, използвани по време на церемонии и танци.

Убуд се намира в средата на остров Бали и от повече от сто години представлява негов център на изящните изкуства, занаятите, танца и музиката. Някога място, където са се събирали бохеми и туристи, Убуд постепенно се превръща в град, известен с елегантните си курорти, художествени галерии и имения, посещавани от известни колекционери на произведения на изкуството и пътешественици.
Заради своето местоположение Удуб е удобна изходна база за посещение на другите забележителности на острова, но и тук има достатъчно много развлечения. Градът е заобиколен от традиционния удивително красив пейзаж, с който остров Бали е известен по света, с оризища, живописни селца, художествен и занаятчийски центрове, древни храмове и дворци.
Убуд е бил „кралски град“ в продължение на повече от сто години и неговите владетели, наричащи себе си Джокорда или Агунг, все още живеят в едновремешните си дворци Пурис.
В южната част на града се намира малък резерват за маймуни, наречен Маймунската гора, където множество дългоопашати макаци забавляват туристите, които ги хранят с банани. Отвъд резервата се намира едно от многото занаятчийски селища, чиито жители правят красиви дърворезби. Музея „Пури Лукисан“ (Музей на изящните изкуства) притежава голяма сбирка от произведения на традиционното и съвременното изкуство.
Убуд грее от цветове и светлини и може би тази смесица от растителност, цветя, палми и оризища вдъхновява изобретателния дух на местното население.

Кели Муту е един от множеството угаснали вулкани на остров Флорес в Индонезия, където има още 14 действащи вулкана и по тази причина земетресенията са често явление. Вулканът е част от връх със същото име (1630 м), който се намира на територията на национален парк Кели Муту, наред с връх Келибара (1731 м). Най-близкият град е Moni.
Освен с красотата си, Кели Муту е известен и с трите си "омагьосани" езера – те са разположени в кратера на вулкана, на височина над 1600 м, и са оцветени по различен начин - в черно, кафяво (червено) и синьо. Странното е, че през 30-те години на миналия век езерата са били обагрени по същия начин, както и днес, но е имало период (60-те години), когато те са били в различни нюанси - мляко с какао, червеникаво-кафяво и синьо. Досега обаче никой не е открил причината за оцветяването на водите, нито пък за промяната на техните цветове през годините. Така например кафявото езеро може да промени цвета на водите си към червено или розово, зеленото – от тъмно в светлозелено, а третото сменя цветовете между тъмнокафяво и лазурно. Промените вероятно настъпват вследствие на вулканичната дейност, започнала преди милиони години, като причините могат да са геоложки или химични процеси на дъното на езерата, наличието на специфични бактерии или дори начинът на пречупване на светлината. Каквато и да е причината обаче, този феномен на промяна на нюансите е уникален за цял свят.

Заливът Манадо Заобиколеният от обрасли с буйна растителност тропически Върхове залив Манадо е като врата към Северен Сулавеси, особено за тези, които са дошли да се гмуркат около вулканичните острови Бунакен и Банка и пролива Лембех.
Дълбоките води в националния морски парк край остров Банакен в залива Манадо се славят с голямо многообразие на риби и великолепни подводни стени за гмуркачите. При спускане с акваланг край Бунакен можете да видите седем пъти повече видове корали, отколкото в Хавай, 33 вида риби-пеперуди и над 70 процента от всички рибни видове, обитаващи водите на Индонезия.
Океанските течения, които минават покрай Бунакен, поддържат запасите от храна за богата морска фауна тук, която включва големи пасажи черни гърбороги риби, баракуди, муренови змиорки и водни змии. Срещат се също наполеонови зеленушки, риби-ангели, водни костенурки, сини ивичести змиорки, орлови скатове, снапери, групъри и акули.
Разнообразните и отлични за гмуркане и подводно плуване места нареждат този морски парк сред десетте най-добри в света.

Комодорският национален парк, в който живеят най-големите гущери на света, обхваща три главни острова - Комодо, Ринка и Падар, намиращи се в сре дата на индонезийския архипелаг. Създадена през 1980 г., основната цел на тази защитена територия е била да защити от изчезване уникалните комодорски варани в тяхната естествена жизнена среда. С течение на времето обаче пред националния парк се поставят и други задачи - защита на цялото био-разнообразие - сухоземно и морско, в този район на света.
Обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното природно наследство и за биосферен резерват, паркът се слави с едно от най-големите разнообразия на морска природа в света, включваща коралови рифове, мангрови дървета, находища на морска зостера, подводни планини и заливи. В парка живеят 1000 вида риби, 260 вида корали и 70 вида сюнгери, акули, делфини, морски костенурки и 14 вида китове.
Островите, включени в пределите на парка, са с горещ климат, безплодни и сравнително голи 6 сравнение с техните обрасли с буйна джунгла съседи. Най-често ги посещават организирани туристически групи, за да наблюдават прочутите комодорски варани. Тези свирепи влечуги, достигащи 3 м дължина, са в състояние да изядат цял възрастен човек. Като видите тези бавно движещи се чудовища с хитри очи, вперени заплашително напред и техните раздвоени езици, лесно ще си представите силата на масивните им челюсти и яки крайници.
Това, което е трудно да си представите обаче е, че тези тромави същества с къси набити крака могат да тичат бързо като кучета. Бараните са и отлични плувци и често се придвижват с плуване от остров на остров. Макар че удивително красивите брегове на островите, покрити с розов и сив пясък, са отворени за туристите, трябва да внимавате за следи от краката и опашките на гигантските гущери.
След като слънцето се вдигне по-нависоко и температурата се повиши, вараните се отправят към бреговете на сухите речни корита и изравят там дълбоки леговища, в които се разхлаждат и снасят яйцата си.

Букит Лаванг: Дъждовните тропически гори на националния парк „Гунунг Лусер" 6 Северна Суматра са прекрасно място за туризъм и плаване с надуваема лодка. Край бреговете на река Бохорок се намира рехабилитационният център за орангутани „Букит Лаванг", създаден през 1973 г. от две швейцарски зооложки - Моника Борнер и Регина Фрей. Неговото предназначение е да изследва и закриля тези забавни животни, както и да съдейства за адаптацията им в естествената жизнена среда.
Центърът получава подкрепа от Световния фонд за подпомагане на дивите животни и отбелязва значителен напредък в рехабилитацията на орангутаните, спасени от клетките и от бързо намаляващите поради изсичане тропически гори. Днес центърът се
ръководи от индонезийското правителство и туристите се допускат да се срещнат с пуснатите на свобода животни. За да бъде подпомогнат процесът на връщането им към дивата природа, на маймуните се предоставят по две хранения на ден. Надеждата на учените е, че след време те ще се научат сами да си доставя храна от джунглата и няма да се нуждаят от грижи.
Сред другите атракции в района е пещерата, пълна с прилепи, които излитат по здрач, добрите възможности за водни спортове, акустичната пещера и пешеходният туризъм из джунглата.

Луанг Прабанг е един от най-красивите градове на света, който през 1995 г. е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство и за най-добре запазеният древен град в Югоизточна Азия.
Разположен е на полуостров при сливането реките Меконг и Хан и е заобиколен от гористи планини. Градът е седалище на кралска власт още от 14. век до унищожаването на лаоската монархия през 1975 г. Луанг Прабанг е единственото селище в Лаос, където местното население е по-многобройно от виетнамското и китайското.
Старинният град се гордее с историческите си храмове и манастири (там се издигат повече от 30), както и с прекрасния си кралски дворец, който днес е интересен музей. Тук могат да се видят и красиви стари къщи във френско-индокитайски колониален стил, както и двуетажни търговски магазини, в чиято архитектура се преплитат различни влияния. Полуостровът е пресечен от две успоредни улици и е заобиколен от една, която минава по речния бряг. Тези пътни артерии се пресичат от множество тихи и привлекателни малки алеи и улички.
Разходката в Луанг Прабанг е истинско удоволствие - по няколко от неговите улици растат палми и покрити с цвят дървета; ослепителните позлатени покриви на храмовете са едва ли не на всяка крачка; навсякъде се виждат развени от бриза малки знаменца, а ехото на храмовите гонгове се носи из въздуха. Идете на хълма Пу Си, за да видите залеза на слънцето или се насладете на разхладителна напитка край речния бряг; разходете се из пазарите или влезте в някой от местните манастири като Ват Сианг Тонг например и се потопете в спокойствието на духовната атмосфера, която все още цари в града, независимо от притока на туристи.

История: По-важните исторически събития и дати - V в. - възникват първите държави - Тарума (о-в Ява) и Малаю (о-в Суматра); VII в. - образувана империя на о-в Суматра - Шривиджая; VIII в. - държавата Матарам (о-в Ява); ХIV в. - проникване на исляма - държавата Маджапахит (о-в Ява); 1590 г. - проникване на холандци; 1942 - 1945 г. - японски войски окупират страната; 17 явгуст 1945 г. - провъзгласяване на независимостта; 1945 - 1949 г. - война с Холандия, завършила с победа; 1963 г. - Западен Ириан (о-в Нова Гвинея) преминава под управлението на Индонезия; 1975 - 1999 г. - окупация на Източен Тимор.

Полезна информация:

Посолство на България в Индонезия:
Jakarta 10310, 34, Jl. Imam Bonjol;
tel.: (0062 21) 390 40 48/49, (0062 21) 391 31 30; (0062 21) 391 31 30;
fax.: (0062 21) 390 40 49;
e-mail: bgemb.jkt@centrin.net.id/ bulvisa.jkt@centrin.net.id;

Визов режим: Българските граждани следва да се снабдят с визи в дипломатическите и консулски представителства на Индонезия. За целта е необходимо да притежават паспорт с поне шест месеца валидност. Виза може да се получи на международното летище в Джакарта. За туризъм се издават еднократни визи, които не могат да бъдат продължавани.

Ваксини: Българските граждани не се нуждаят от никакви ваксини, освен ако пристигат от страна, в която има жълта треска. Основните заболявания са малария и денги, които се пренасят от комари, поради което е наложително ползването на противокомарни средства.Няма ваксина против тази болест. Лична хигиена, хранене в реномирани ресторанти, избягване на млечни храни, избягване да се ядат мокри плодове, ползване на мокри съдове и прибори за хранене, пиене на безалкохолни питиета без лед - това са само някои от допълнителните изисквания. Медицинското обслужване е на сравнително ниско ниво, освен в няколко болници в Джакарта.

Питейна вода: Консумира се само минерална или минерализирана вода.

Национални особености - Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна и затова следва да съблюдавате следните правила: не е желателно да носите прекалено къси шорти и поли, да плажувате без горница на банския си костюм, да говорите на висок тон по време на религиозни церемонии. Често да аплодирате/ръкопляскате, ако не сте на представление специално организирано за туристи. В държавните учреждения и в джамиите, трябва коленете Ви да бъдат покрити. Не е желателно да показвате палец или да докосвате по главата местни жители. Избягвайте да кръстосвате крака, да говорите за политика, да викате и се сърдите.

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13