Норвегия

Население: 4 805 437
Говорими езици: норвежки
Валута: евро
Часова зона: +1
Столица: Осло
Главни градове: Берген

Местоположение и обща информация: Страната има площ 386.3 хил. кв. км и е разположена на Скандинавския п-в. Има много крайбрежни острови, арктическият архипелаг Шпицберген и островите Мечи и Ян Майен в северните части на Атлантическия океан. Граничи с Русия, Финландия, Швеция и има брегова линия 2 650 км със Северно, Норвежко и Баренцово море. Голяма част от страната е заета от Скандинавските планини с най-висока точка връх Галхьопиген - 2 469 м. Западните и северозападните склонове са разчленени от фиорди - Согне, Хардангер, Тронхаймс и др. В южните части са разположени високите плата Ютунхаймен, Телемарк и др.

Норвегия е страна с интересна красота, страна на фиорди и глетчери, център на музиката и културата в Северна Европа. Без съмнение най-голямата атракция за всеки посетител на Норвегия е нейната природа. Най-красиви са фиордите на Западна Норвегия, каквито са и омагьосващите гори, водопади и дива природа, разделящи големите урбанизирани зони. Северна Норвегия е известна като Земята на среднощното слънце, защото слънцето тук не залязва от май до юли и не изгрява от ноември до януари. Норвегия е идеален избор за всеки любител на заниманията и спортуването на открито. Реално за всеки любител на природата има по нещо интересно - пешеходни турове, скално катерене, велотуризъм, рафтинг, риболов, каране на ски и сноуборд, каране на каяк, параглайдинг, възможностите са безброй. Опазването на природното богатство е от първостепенна важност за Норвегия и тя успешно се справя с това предизвикателство като в същото време успява да бъде третият в света износител на нефт след Саудитска Арабия и Русия и вторият в света износител на морски дарове.

Столица: Център във всяко едно отношение и столица на Норвегия е Осло. Градът има уникално разположение между планински хълмове и фиорд, затова посещението му е запомнящо се преживяване. В Осло всеки може да се забавлява според вкуса си. През лятото има музикални концерти на открито, а нощният живот е по-активен. По всяко време на годината могат да се посетят кралският дворец, операта, музеят на Хенрик Ибсен, катедралата на Осло, университетът на Осло, средновековният замък, музеят на Едвард Мунк, центърът на мир Нобел, както и множеството паркове в града.

Берген е вторият по големина град на Норвегия. Най-големият разцвет на града е бил през Средновековието, когато той се превръща в един от ключовите градове на търговското дружество Ханза. Историческият център на Берген все още пази споменът за величавото минало на този град и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Градът е и основен културен център на Норвегия и е домакин на множество специфични музикални фестивали, музеи и галерии. В Берген трябва да се посетят музея на изкуството, домът на Едвард Григ, рибния пазар с неговите великолепни деликатеси, болницата на Св. Йорген, крепостта Бергенхус - една от най-старите и добре запазени крепости на Норвегия, седалище на норвежките крале, както и още доста музеи и църковни храмове с богата история.

Трондхайм е старата столица на Норвегия и е най-старият от всички големи и важни градове за страната. През 1997 той е отпразнувал своята 1000 годишнина. Самите норвежци се отнасят към Трондхайм като историческа, религиозна и технологична столица на Норвегия. В наши дни, този университетски град с великолепни забележителности и богат културен живот е силен притегателен център за всички посетители на Норвегия. Най-ярката атракция на града е катедралата Нидарос – най-голямата катедрала на Северна Европа и единствената готическа сграда от този ранг за цяла Норвегия.

Алта е най-големият град на областта Финмарк и е известен като града на Северното Сияние. Тук се намират и праисторическите пещери, чиито уникални стенописи са най-старото доказателство за човешки живот на планетата, датиращи от преди 6200 и 2000 години. Тези стенописи също са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Тези, които се интересуват от викингските времена на Норвегия, могат да посетят Хаугесунд с традиции, датиращи от тази ера. В града има възстановена викингска ферма, викингски център и множество археологически разкопки.

Алесунд е най-големият град на Западна Норвегия, където са и най-впечатляващите фиорди. Самият град е известен със своя Арт Нуво център, с Атлантическия морски парк.

Ставангер е столица на нефта в Норвегия - основен производител и износител. Той е четвъртият по големина град в страната и успява адекватно да съчетае новото със старото. Ставангер е обявен за Европейска столица на културата за 2008 г.

Още красиви места

Тази област, разположена само на 6 градуса от Арктическия полярен кръг, с право се нарича северната градина на Европа. Освен с живописната си природа, регионът е популярен и с вековните си мореплавателски традиции и разнообразни по вид и сезон развлечения. Например през лятото спокойно можете да започнете деня си с пикник, под зелените овощни дръвчета и да го завършите със ски по глетчерите.

Фиорди, спокойни води порят десетки дървени лодки и кораби. Приказно красиви гори и водопади. Величествени глетчери, които дори през светлите денонощия на лятото осигуряват възможност за каране на ски. Цветно великолепие, което никой не очаква да осигури на 60 градуса северна ширина, само на 6 градуса от Арктическия полярен кръг. Това е Хардангер - живописната норвежка област, която става желано туристическо направление за англичани и германци още през XVIII век.

Хардангер е разположен на обширни територии около едноименния фиорд, върху гледчерите Фолгефона и Йекулен и на изток в границите на националния парк Хардангервида – най-голямото плато в Северна Европа. Включва и полуострова със същото име и източния край на фиорда Сйерфрьодън. Днес, двата най-популярни начина за обиколка на този красив регион са с кола или на няколкодневен круиз с кораб. Вторият вариант е по-предпочитан, тъй като предлага възможност да се разгледа и градчето Норхеймсун, начален пункт за круизите. Наистина си струва човек да прекара няколко дни през лятото в сгушения сред невисоките хълмове от дясната страна на фиорда град. Тогава мястото е повече от красиво.

Втората задължителна спирка в обиколката на Хандангер е доста по на юг от Норхеймсун. Това е летният ски-курорт Сюмерши, разположен на 1200 м надморска височина, на гледчера Фолгефона. Пътуването към Сюмерши е незабравимо преживяване. Пътят се вие между вековни борови и брезови гори и край малки езера, които са покрити с лед през зимата, но през лятото радват окото с кристално чисти и изумрудено зелени води. Ски-курортът разполага с един лифт, открит през 1989г. и няколко идеално поддържани писти. През лятото традиционният зимен спорт може най-добре да се практикува от последната седмица на май до края на юни.

Херан е името на областта, дала името „Северната градина на Европа” на региона Хардангер. През лятото тук цари приказно цветно великолепие, което си заслужава да се види. Както и всичко останало в областта.

Фиордите на Западна Норвегия
Два от най-грандиозните фиорди - Гейрангерфиорд и Неройфиорд, се намират на 120 км един от друг в югозападна Норвегия, на североизток от Берген. Те са сред най-дългите в света и са изключително красиви.
Гейрангерфиорд и Неройфиорд са може би най-известните природни чудеса на Норвегия. Те са се образували преди около 1 милион години от ледници, които са си проправили път през планините, прокопавайки дълбоки пропасти. Ледът в близост до континента е бил по-дебел, поради което фиордите са по-дълбоки във вътрешната си част, отколкото в близост до морето.
Гейрангерфиорд е дълъг около 16 км. Водата в него е солена, поради което не замръзва през дългите зимни месеци. Тук в действителност няма приливи, зато­ва водите са спокойни и красиви, отразяващи небето, 2000-метровите планински стени от двете страни и знаменитото скално образувание в началото на фиорда. Туристическите кораби често посещават залива и докато криволичат към вътрешността му, минават край прекрасни водопади и изоставени ферми, накацали по планинските склонове.
За Неройфиорд се твърди, че е най-тесният в света. Той е ръкав на Согнефиорд, най-дългият норвежки фиорд, който се разпростира на 250 км навътре в су­шата. На едно място Неройфиорд е широк по-малко от 250 м, а стръмните скални масиви от двете му страни се издигат на около 1500 м над водата. През зим­ните месеци слънцето никога не достига до дъното на фиорда. Тогава можете да видите само косите му отблясъци по скалите, както и козите, отглеждани в някои от малките стопанства, да пасат по стръмните склонове.

Норвежкото среднощно слънце и Северното сияние

Полярният кръг е имагинерна линия, очертана на 66,5 градуса северна дължина, която обозначава най-южната граница на зоната, където през лятото се наблю­дава "среднощно слънце". Тази зона обхваща сравнително меките като климат, покрити с гори земи на Норвегия, но изключва много по-арктичните региони на залива Хъдсън в Канада и южна Гренландия.
Град Тромсьо е на около 350 км северно от Полярния кръг и тук можете да ви­дите както "среднощното слънце", така и полярната нощ. От 21 май до 21 юли слънцето никога не залязва, но тук не става съвсем тъмно още от края на април, та до средата на август, когато през нощта се наблюдава само продължителен сумрак. Обратно, между 21 ноември и 21 януари слънцето никога не се издига над хоризонта, макар винаги да има по час-два прекрасни северни сияния.
Свалбард е островен архипелаг, намиращ се на 1000 км южно от Северния по­люс. Повече от 40 000 души идват тук всяка година, за да се запознаят с живота в Арктика. В най-голямото населено място, Лонгиербиен, "среднощното слънце" може да се наблюдава от април до август.
Северното сияние добре се вижда през зимата и от Тромсьо, и от Свалбард, но не е сигурно кога ще се появи. Феноменът се проявява, когато частици от слън­чевата плазма попадат в йоносферата, в резултат на което се появяват свръхес­тествени светлинни картини, които се спускат като завеса от небето. Тези не­земни светлини танцуват и се разпръсват в нощното небе. Обагрени са в различ­ни нюанси - от светлозелено до тъмночервено - в зависимост от височината. Променящи се постоянно по интензитет и форма, те представляват едно от най-чудесните природни явления.

Лофотенските острови
Лофотенските острови са обединени в архипелаг, разположен на север от норвежкия бряг, доста над Полярния кръг. Те се издигат от зелените води като стена с височина от около 1000 м и са опасани от плажове с бял пясък. Пейзажът тук е величествен, а населението на петте главни острова е само 25 000 души.
Основният източник на доходи за островитяните идва от риболова, в част­ност на треска. Наричана от местните хора спрей, зрялата норвежка арктична треска, преди да хвърли хайвера си, пристига край Лофотен към края на януа­ри, мигрирайки от Баренцово море. Някои от най-големите женски могат да дос­тигнат дължина до 2 м, а хайверът им да съдържа към 5 милиона яйца. Около 4000 рибари се опитват да уловят колкото се може повече, защото почти толкова наброяват и стадата от косатки, които дебнат за лесната плячка.
Докарани на брега, рибите биват окачвани на пръти да съхнат и представ­ляват внушителна гледка. Докато из други части на световния океан запасите от треска са вече унищожени, в този регион, който повече от 1000 години играе важна роля в търговията с риба, не са нанесени съществени щети.
Край бреговете на остров Москенес, най-отдалеченият остров на архипела­га, има друг природен феномен. Това е водовъртежът, известен като Малстрьом, образувал се при сливането на множество бързеи. Този водовъртеж е споме­нат за първи път преди 2000 години от гръцкия изследовател Питеас и впослед­ствие е отбелязан на морските карти с ужасяващи илюстрации.
Туризмът е друг източник на доходи за местното население. На посетите­лите се предлагат обиколки за наблюдение на Малстрьом и други забележителности като удивителната пещера Рефсвикула с нейните стенни рисунки от ка­менната ера. Тук могат да се видят колонии от тюлени и морски орли, кайри и видри, а с прекрасните си гледки към назъбените върхове, пла­нините са идеални за разходки и изкачвания.

История: Епохата на викингите (IX - XI век) е време на национално обединение и разширение. Норвежкият кралски род окончателно изчезнал през 1387 г. и страната навлязла в период на обединение с Дания, като през 1450 г. това обединение било узаконено с договор. Това било началото на период, известен в Норвегия като „400-годишната нощ“ - Норвегия била по-слаба страна от Дания. След като Дания-Норвегия взела страната на Наполеон, Норвегия била отстъпена на кралство Швеция през 1814 г. Норвегия изработила своя собствена конституция, обявила независимостта си, и избрала своя собствен крал на 17 май 1814 г. След кратка война с Швеция, Норвегия била накарана да влезе в съюз с шведите, политически глава на който бил шведския крал. Норвегия обаче запазила конституцията и независимите си институции, с изключение на чуждестранните си служби.
Растящото недоволство у норвежците растяло през XIX век докато най-накрая съюзът не се разпаднал през 1905 г. Норвежкото правителство предложило престола на датския принц Карл. Проведен бил референдум, който одобрил създаването на монархия, и парламентът единодушно го избрал за крал. Той приел името Хаакон VII — името на средновековните крале на независимата Норвегия.

Полезна информация:

Посолство на Република България, Осло, Норвегия

Tidemandsgate 11, 0244 Oslo
Tel. + 47/22 55 40 40
Fax: + 47/22 55 40 24
Е-mail: bulgemb@online.no

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13