Танзания

Население: 39 384 223
Говорими езици: суахили,
Валута: Танзанийски шилинг ( TZS )
Часова зона: +3
Главни градове: Дар ес Салам

Танзания е разположена на африканския континент, с излаз към Индийския океан. Климата е приятен, като топлите и слънчеви дни се редуват с хладни и приятни нощи, и независимо дали планирате сафари в Серенгети или ваканция на плажа в Занзибар, температурите са винаги умерени и благоприятни за туризъм.
Разбира се красивите слънчеви дни не са единственото, което Танзания може да предложи на вашето внимание. Напротив, в страната живеят различни хора и племена, чийто културни различия и традиции обуславят пъстротата на Танзанийската култура.

Освен, че Танзания е богата на култура и традиции, страната може да се похвали и с интересна история, с ценно наследство и национална гордост.

Малко след постигането на независимостта си от Великобритания в началото на 1960-те, Танганика и Занзибар се сливат, за да оформят днешна Танзания през 1964 година.

Местоположение: Разположена на юг от екватора, Танзания е най-голямата страна в източна Африка и едно изключително място за посещение. В Танзания се намират световноизвестни забележителности: равнините на Серенгети, кратера Нгоронгоро, снежните върхове на Килиманджаро (най-високата планина в Африка) и Занзибар, с палмови растения по плажовете и исторически каменни градове.

Почти навсякъде, където отидете ще намерите интересни и вдъхновяващи пейзажи от дивата природа (над четиридесет на сто от страната е защитена територия в една или друга форма), вариращи от гористи вулканични върхове, прашни савани, населени от слонове, антилопи, лъвове, леопарди и гепарди.
Като добавим и богатото етническо многообразие на страната, туризма и други дейности като гмуркане с шнорхел, ще се убедите че това е мястото, където можете да изживеете най-хубавата почивка.

Местно население: Най-известното племе Масаи са хора, които обитават района около сафари парковете на север, все още има най-малко 127 други племена в Танзания, може би не толкова визуално колоритни като масайските воини, но с еднакво богати традиции, история, обичаи, вярвания и музика, много от които оцеляват, въпреки опустошенията от колониализма, съвременността и сушата.

Местоположение Страната има площ 945.1 хил. кв. км. Континенталната част се нарича Танганайка. Островите имат площ 2.5 хил. кв. км. Най-големи са Занзибар и Пемба. Граничи (в км) с Руанда - 210, Бурунди - 440, Мозамбик - 615, Кения - 706, Уганда - 420, Замбия - 380, Конго (Заир) - 610 и има брегова линия с Индийския океан - 1 410 км. Голяма част от територията е заета от източноафриканското плато със средна височина над 1 000 м. По западните и югозападните части са разположени падини, част от източноафриканската разлочна зона. Тук се намират затихващият вулкан Килиманджаро (5 895 м - най-висока точка на Африка), Гигантските кратери, действащият вулкан Меру (4 567 м) и др. По дължина на океанското крайбрежие е разположена тясна равнина, завършваща с коралови рифове.

Столица: Додома е столица на Обединена република Танзания от 2003 година.
Градът се намира в централната част на страната и наброява 164 000 жители, 324 347 души с предградията.

Дар ес Салаам е един от 26-те региона на Танзания. Разположен е в източната част на страната и има излаз на Индийския океан. Площта на региона е 1 393 км², а населението е прибизлително 1,8 млн. души. Столица на региона е град Дар ес Салаам - най-големият град в Танзания.

Муанза е един от 26-те региона на Танзания. Разположен е в северната част на страната. Част от региона е зает от езерото Виктория. Площта на Муанза е 19 592 км², а населението е около 2,9 млн. души (2002). Столица на региона е град Муанза.

Баламойо: Обявен от ЮНЕСКО за защитен обект на световното природно наследство, Баламойо е най-старият и един от най-привлекателните градове на Танзания, съчетаващ в себе си природните красоти с важното си, макар понякога и доста мрачно историческо наследство.
Осеяните с палми и покрити с бял пясък брегове в района, в които се плискат кристално чистите води на Индийския океан, допринасят за разтоварващата атмосфера, която цари в Баламойо. Като погледнете навътре към ясното синьо море и видите как традиционните дървени лодки дхоуи продължават да порят вълните, е трудно да се ориентирате в кой век сте попаднали. Местните рибари продължават да използват тези съдове в арабски стил, с издути от вятъра триъгълни платна и да се надпреварват за място сред вълните с многобройните, издълбани от дървесни стволове катуни.
Сред историческите забележителности на града са ислямските развалини от 13 век в Калое, строени от корал и представляващи останки от две джамии и няколко гробници.
Багамойо е седалище и най-известното училище по изкуство в цяла Танзания – Чуо ча Санаа. Ученици от целия свят идват тук, за да изучават традиционните за Танзания биене на барабани, скулптура, дърворезба и рисуване.
Докато сте на посещение в града, можете да се запишете на курс или поне да послушате в училището, характерното танзанийско биене на барабани.

Забележителности: Къщата на чудесата е един от най–важните символи на страната. Сградата е обявена за национално богатство, а в момента там се помещава националния музей. От 2002г. е отворен за посетители. В него посетителите могат да се насладят на доста богата историческа колекция. Там може да се намери морската история на брега Суахили, информация за каменния град, и още история за империята Суахили.

Насред саваната на Танзания и Кения, от стотици километри разстояние се забелязва величествената планина Килиманджаро, чието име в превод от суахили означава „блестяща планина”.
Планината Килиманджаро има вулканичен произход и е най-високата в Африка. Масивът се е формирал от трите изгаснали вулкана Кибо, познат още като Ухуру (5 895м.), Мавензи (5 356м.) и Шира (4 006м.), като той е с 97км. дължина, 64км. широчина и има собствен климат.
Въпреки че Килиманджаро се намира почти на екватора, върховете му са постоянно сковани в лед, тъй като там температурата рядко надвишава 0 градуса. Ледниците в планината са с площ 11кв.км., която обаче постоянно намалява. Според специалисти, това може да се дължи на глобалното затопляне, но има вероятност и някой от вулканите отново да се задейства, след 100 000 годишен покой.
Най-старият от трите вулкана е Шира, а след него е действал Мавензи, като тяхната форма е почти еднаква и първоначално са били доста по-високи, но в последствие са рухнали. Кибо е най-младият, формирал се след няколко изригвания, поради което има по-малък кратер в основния, а самият му връх е оформен като котловина.
Местното население се изхранва предимно от производството на кафе, памук и банани, като плантации има дори по склоновете на Килиманджаро. Туризмът също е неизменна част от препитанието на хората в района, като най-популярни са фотосафаритата, тъй като убийството на животни вече е забранено от правителството на Танзания, на чиято територия се намира Национален парк Килиманджаро.

Името Занзибар създава у различните хора различни представи. Това не е случайно - с него се кичат днес град, остров и малък архипелаг около него. В близкото минало така се е наричал султанат под британска протекция, а в малко по-далечно - друг могъщ султанат, стъпил върху териториите на днешните Танзания, Кения и Сомалия. Ненапразно многобройните племена, обитаващи средна източна Африка, независимо от държавните граници говорят един и същ език - ки-куахили. Устойчивата смесица от банту наречия, обогатени с арабски думи, всъщност е езикът на влиятелната някога занзибарска империя.
До остров Занзибар най-лесно се стига по въздух - на територията му има модерно международно летище. Така пристигат онези, за които островът е пряка цел. Уникалното съчетание от слънчеви плажове край приказни коралови лагуни и романтичните средновековни улички между дворци, сякаш излезли от "Хиляда и една нощ", са напълно достатъчни за пътешественика.
Болшинството от посетителите обаче идват по вода. На отсрещния бряг е континенталната територия на Танзания, а в нея също има какво да се види. Достатъчно е само да спомена за националния парк Серенгети, кратера Нгоро-Нгоро и спиращата дъха планина Килиманджаро. Затова проливът между острова и изходната база - бившата столица Дар ес Салам, гъмжи от туристически корабчета.
Една от особеностите на туризма в Африка са огромните камиони фургони, които кръстосват саваната, превозващи по около тридесетина туристи заедно с цялото им снаряжение: палатки, походна кухня и т.н. Ферибот прекарва превозните средства до почти опряно в континента островче Накимпи. Тук има огромен къмпинг и всичко необходимо за базов лагер, предназначен за щурмоваците на Занзибар.
Проливът е доста широк - едва след час отсреща се очертава причудливият силует на острова.
Знаменитите африкански залези тук не подлежат на описание, просто трябва да се видят. В плитчините пък още при първото гмуркане може да видиш рядката риба-лъв, която обаче има окраска на зебра.
Продължаваме към рифовете. Добре е лодка да се вземе рано сутринта. Остров Мбемба не е единственият коралов рай наоколо, но с положителност е най-предпочитаният. Не бива да го бъркаме с огромния почти колкото Занзибар съседен о. Пемба.
Рифовият парк край острова е дълбок 2-3 м, затова разтревожени природозащитници зорко следят туристическия поток към него. Тук са си дали среща всички видове корали и коралови риби. Огромни разноцветни пасажи те заобикалят и щедро ти позволяват да поплуваш сред тях. Можеш да прекараш под водата цяла вечност, ако имаш фенер и, естествено, транспорт за връщане.
Една от националните гордости на Занзибар е гостоприемството на местното население. На всяка крачка към теб се обръщат усмихнати хора с желание да си поприказват с пришълеца от далечна страна. Разтапят се от удоволствие, ако при изброяването на занзибарските прелести споменеш и тяхното приятелско отношение. Наистина на европееца тази фамилиарност идва малко в повече. Но пък дълги месеци след напускането на слънчевия остров ще ти се струва, че между ежедневната реч дочуваш отнякъде най-често употребяваните думи в Занзибар - "джамбо" и "карибу". Те означават "здравей" и "добре дошъл".
Остров Занзибар е с площ 1658 кв. км, населението му е около 800 000 души.

Широките простори на Танзания очароват натуралистите, историците и писателите от векове. Националният парк Серенгети е с площ около 5700 квадратни мили и е мястото с най-висока концентрация на равнинни животни в Африка, сред които месоядни животни, газели и около 500 вида птици.
Местността със сигурност е едно от туристическите чудеса на света. Съвременните пътешественици се редят на опашка, за да зърнат голямата петорка: носорог, лъв, леопард, слон и дивия бивол.
Близо до парка се намира Olduvai Gorge, така наречената люлка на човешкия вид. През 1959г. антрополозите Луис и Мери Ликей откриха именно там останки на 2 милиона години, които свързват човека с маймуната.
Серенгети също така е дом на над 1 милион зверове и зебри, които 2 пъти в годината предприемат миграция в търсене на питейна вода и свежи пасища. Водени от инстинкта си, колоните от животни се отправят към националния парк Масаи Мара в Кения.

Резерватът Нгоронгоро е разположен между националния парк Серенгети и националния парк при езерото Маниара, в северната част на Танзания. Поради невероятната си красота и гледките на различни диви животни често го наричат – осмото чудо на света.
Учените смятат, че Нгоронгоро се е формирала преди милиони години, след затихване на вулканичната дейност тук. Смята се, че тогава размерите на Нгоронгоро са били приблизително като тези на Килиманджаро.
С угасването на вулкана обаче е започнал да пропада, образувайки огромен кратер. Вулканът е угаснал преди около 250 000 години, а за пръв път изригнал преди около 2 500 000 години. Това е най-големият кратер на Земята, който се е образувал в резултат на вулканични действия. Диаметърът му е 20 км. Стените на кратера се издигат стръмно на височина 600 м от дъното му. Днес тази долина представлява единствената в света вулканична калдера.
Нгоронгоро служи за убежище на много редки африкански животни. Тук се срещат 50 вида едри бозайници като лъвове, слонове, носорози, хипопотами, както и няколко вида антилопи. Освен тях, по хълмистите равнини се срещат африкански маймуни, павиани, брадавичести свине и хиени. Богатството от видове птици е огромно - над 200 вида, сред които щрауси, патици и токачки.
Една от най-зашеметяващите гледки, които може да видите тук е на изобилната популация фламинго, които живеят край езерото Магади (най-ниската част на вулканичния кратер). Розовите им пера на фона на изумрудената вода на езерото е нещо, което няма да забравите цял живот.
Всяка година след обилните дъждове, от декември до май, пасищата на кратера стават изумрудено зелени, отрупани с розови, жълти, сини и бели цветчета от петуния, лупина, маргаритка и рядка синя детелина. Богатата вулканична почва позволява животът на тези редки и красиви видове, които са спечелили титлата на най-красив сред красивите на резервата.
Идилията в природната картина на тази пищна долина се допълва от многото извори и потоци и голямо солено езеро с яркосиня вода. Дори, когато е силно горещо, то не пресъхва.

Олдувайската клисура Олдувайската клисура пази следите от множество археологически обекти с останки от първобитни хора, от техните жилища и сечива. Много от тези ценни предмети могат да бъдат видени в специално построени за целта музеи.
Олдувайската клисура се намира в покрита с ниски треви равнина, на 20 км или на един час с кола в западна посока от кратера на Нгоронгоро и попада в рамките на едноименния резерват. Освен останките от праисторически хора там живеят и три вида птици , които не могат да се видят никъде другаде в тази част на континента. Това са червенобузите сипки, пурпурните гренадирки и червено-жълтите барбети.
Олдувай си заслужава непременно да бъде включен във вашите планове за еднодневна екскурзия, която може да направите, отивайки към националния парк „Серенгети“ и към резервата „Нгоронгоро“.

Ако вече сте решили да посетите резервата Серенгети и райската долина Нгоронгоро, непременно трябва да видите и езерото Маниара, което се намира в непосредствена близост. Този тропически рай също е част от незабравимите гледки, които може да ви покаже Танзания.
Самото езеро и местността около него, която също е защитена територия, е изключително удобна туристическа атракция, защото се намира само на 130 км. от Аруша.
Като площ Маниара е с дължина 40 км., а на ширина е около 13 км. В плитките му соленоводни води, които са с богато алкално съдържание, живеят множество диви животни и птици. Както и в Магади, което е най-ниската част на живописната долина Нгоронгоро, така и тук популацията на фламинго е доста голяма. Красивите розови птици се роят около езерото, привлечени от изобилието на ракообразни и водорасли, които се размножават в соленото езеро.
Общата площ на природния парк е 329 кв.км. Най-подходящото време за посещение е през периода юли-октомври, защото тогава няма дъждове. За разлика от животинските миграции в парка Серенгети, животните обитават местността на Маниара целогодишно.
Може би най-атрактивни сред тукашните животински видове са бабуините, а езерото и околностите му са дом на тревопасни животни като хипопотами, импали, слонове, антилопи, биволи, и жирафи. Особено атрактивна е гледката на спящите по дърветата лъвове.
Гигантски смокинови и махагонови дървета , подхранвани от подземните води на Маниара са дом за множество животински видове. Масивните акациеви дървета са примамливи за доста маймуни, жирафи, както и за слоновете. За жалост, популацията на тези добродушни големи създания е силно намаляла в резултат на бракониерството.
Тук, сред дърветата и водите на резервата, има множество леопарди, които обаче е изключително трудно да се зърнат, дори и за миг. Трябва да сте голям късметлия, ако успеете да видите и спящите по дървета лъвове. Най-доброто място да се опитате да ги наблюдавате, както и стадата на слоновете е, районът на река Хдала.
Двата горещи извора там – Маджи Мото и Маджи Мото Нгого, са примамливо място за животинския свят, когато нивото на водата е ниско. Над 350 вида птици обитават района на защитената месност. В най-близкото населено място, местните жители могат да ви посрещнат с усмивка. От тях може да си купите различни масайски украшения, традиционни рокли, различни сувенири, както и плодове и зеленчуци.

Национален парк в планините Рвензори: Националният парк „Рвензори“ обхваща гористите склонове на долината Мубуку и представлява екзотичен райски кът.
На негова територия се намира третият по височина връх в Африка – Монт Стенли (5109), наречен на първия чуждестранен изследовател, който го забелязва по време на експедицията си през 1887 г. Планината Рвензори е известна със своята афроалпийска растителност и с дивите животни, които живеят там.
Разнообразният птичи свят на парка, включващ пищния регал, аленогърдите колибри, красивите франколински яребици, маслиненозелените гълъби и рванзорско турако, ни весели със смесицата от най-различни звуци.
Посетителите на парка могат да видят и по-едри животни като шимпанзета, черни и бели колобусови маймуни, сини маймуни, слонове, дребни антилопи, гигантски планински глиган, дамани и леопарди.

Задължителна е ваксинацията срещу жълта треска и холера. Като предпазна мярка, могат да се вземат противо-маларийни лекарства, преди, по време и след посещението Ви в източна Африка. Също така, ако вземате медикаменти по лекарско предписание, моля подсигурете се с достатъчно за цялата продължителност на престоя си, както и носете копие от вашата рецепта (а).

Малария: Рискът от малария във всички страни в източна Африка е висок, включително и в градовете.

Поискай оферта или се обадете по телефона 02 / 962 22 13