5 дни в Рим със самолет

Пет дневна екскурзия до Рим със самолет

Допълнителни мероприятия

Информация за музеите в Рим, Италия

Римският форум е разположен между Палатинския и Капитолийския хълм. Първоначално местността е била блатиста, често наводнявана от водите на река Тибър. През VII век пр.н.е. мястото е пресушено и все повече хора се заселват между двата хълма. Постепенно тук се оформя центърът, около който Древен Рим се развива и процъфтява. Форумът е средище на търговията, религията, културата, съдебната система. Сред най-значимите монументи, сгради и руини са: Храмът на Ромул, Храмът на Веста, Храмът на Венера и Рома, Храмът на Цезар, Арката на Тит, Ростра (трибуната, от която политиците изнасяли речите си на римските граждани), Курия (мястото на Римския сенат), базиликата Юлия, базиликата Емилия и др.

Колизеумът е най-големият амфитеатър в Римската империя и един от шедьоврите на римската архитектура и инженерство. Строежът му е започнат от император Веспасиан през 72 г. и завършен през 80 г. от неговия син - Тит, с размери 189 м дължина, 156 м ширина и 48 м височина. Колизеумът се издига на мястото на изкуственото езеро на Нерон, част от неговата резиденция „Domus Aurea“. Според една от версиите произходът на името идва от огромните размери на постройката - на латински език „colossus” се превежда като „великан”. Друга версия предполага, че името идва от гиганстаката бронзова статуя на Нерон, която се е намирала наблизо. Римският амфитеатър разполага с 50 000 места и на неговата арена са се провеждали различни събития: битки между животни, убиване на затворници от животни и други екзекуции, военноморски войни чрез наводняване на арената и битки между гладиатори. Според изследвания в тези зрелищни игри са загинали около 500 000 души.

Палатинският хълм e люлката на Рим, той е един от седемте хълма на Древен Рим. Издига се между Императорските форуми и Циркус Максимус до 51 м надморска височина. Според преданието тук е основано първото поселище на Рим в средата на VIII век пр.н.е. Тогава хълмът е ограден с крепостни стени и през следващите векове е застроен с храмове и култови сгради. Палатинският хълм се превръща в любимо място на аристокрацията, където патрициите издигат разкошните си палати. В края на I век пр.н.е. първият римски император, Октавиан Август, построява тук своя дворец (Domus Augustana), за да подчертае приемствеността в историята на Рим. Хълмът запада в края на III и началото на IV век, когато се премества и императорският двор. В края на XIX век тук започват планирани археологичеки разкопки. Днес той е обширен археологически комплекс под открито небе с над 45 обекта – руини на храмове, палати, древни урбанистични комплекси. Сред тях най-голям интерес събуждат останките на Дома на Август със запазените стенописи и богата мраморна украса.

Капитолийските музеи се намират на площад „Кампидольо”, на върха на Капитолийския хълм. Внушителният музеен комплекс се помещава в сградите на три дворци - Palazzo dei Conservatori, Palazzo Nuovo и Palazzo Senatorio. В тях се съхраняват образци на римската култура от различни периоди, между които са произведвения като статуята на вълчицата с Ромул и Рем, „Момчето с тръна”, папа Урбан VIII от Бернини, конната статуя на Марк Аврелий. Пинакотеката (художествената галерия) притежава творби на художници като Веласкес, Тициан, Ван Дайк, Гуидо Рени, Караваджо. В една от парадните зали на Капитолийските музеи през 1957 г. е подписан Римският договор, който поставя началото на Европейския съюз.

Циркус Масимус (Circus Maximus) е най-големият от шестте стадиона за конни надбягвания в Древен Рим, разположен на обширен равнинен терен между Палатинския и Авентинския хълм. Още през VI век пр. Хр. тук се провеждат надбягвания с колесници и се изграждат първите дървени структури на Циркус Максимус. От II век пр. Хр. започва и строежът на каменна постройка, завършена и украсена с мрамор по волята на Гай Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр. През следващите векове стадионът се разширява и достига огромни размери – елипса с дължина 621 м, ширина 118 м и капацитет 250 000 - 300 000 зрители. Тук се организират конни надбягвания, морски битки, като за целта пистата е пълнена с вода от Тибър. През средновековието сградата е използвана като каменна кариера и е напълно унищожена. Днес това е едно от най-просторните празни пространства в центъра на Рим, около което минава интензивно автомобилно движение. Използва се за концерти, политически и синдикални митинги, обществени празници и веселия.

Пантеонът (в превод от гръцки език „храм на всички богове”) е най-добре запазеният монумент от императорския Рим. Първоначално езически храм, посветен на боговете и превърнат по-късно в християнска църква, той се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това се дължи най-вече на идеалните му пропорции - височината и диаметърът са равни. Особен интерес предизвиква отворът в тавана, наричан на латински „окулус”, с диаметър 9 м. Освен с алюзията за око, врязано в Космоса, той е единственият източник на светлина и въздух в сградата (ако не се брои входът). Пантеонът е издигнат от императора философ Адриан през 118-125 г. на мястото на по-ранна постройка. Днес той е една от най-важните гробници на града. Тук са погребани художникът Рафаело, както и италианските крале Умберто I и Виктор Емануил II.

Вила Боргезе е един от прекрасните дворци на римската аристокрация. Първоначално архитектът Мартино Лонги строи сградата за виден испански кардинал, но през 1605 г. кардинал Боргезе (папа Павел V) купува двореца, за да отпразнува избирането си за римски папа. По-късно дворецът преминава в ръцете на неговия племенник – кардинал Шипионе Боргезе, на който дължим великолепната колекция от предмети на изкуството. Както градините към вила Боргезе, така и колекциите, са претърпели много промени от XVII век насам. През 1902 г. вилата и паркът към нея са продадени на италианската държава. Склуптурната колекция на приземния етаж съдържа някои световноизвестни произведения като прекрасната скулптура на Канова „Паолина Боргезе” (Полин Бонапарт, сестрата на Наполеон), както и трите изключителни творби на Бернини „Давид”, „Аполон и Дафне”, „Плутон и Просперина”, които са били изваяни, когато римският гений е бил едва 25 годишен. В художествената галерия (пинакотеката) към вилата са изложени някои от най-известните художници в западноевропейската живопис – Белини, Кореджо, Фра Бартоломео, Пинтурикио, Рафаело, Рубенс, Тициан и Веронезе, Ботичели.

Ватиканските музеи са огромен музеен комплекс, част от Двореца на Ватикана. Състои от 11 музея, разпределени в 5 галерии и приблизително 1400 зали и параклиси, които приютяват колосалната колекция от произведения на изкуството на римските папи. Сред тях не бива да се пропускат Египетският музей, Музеят „Киарамонти” с прочутата скулптура „Аполон Белведерски” (мраморно копие от римската епоха на древногръцка бронзова статуя) и скулптурната група „Лаокоон”, дело на неизвестен древногръцки майстор. В дългата Галерия на картите са представени 40 топографски карти, изобразяващи владенията на Италия и Църквата през 80-те години на XVI век. Четирите зали на Рафаел са изписани от големия ренесансов художник по поръчка на папа Юлий II през 1508 г. В музея на пинакотеката изключителен интерес представляват картините на Рафаел „Коронясването на Богородица”, „Мадоната от Фолиньо”, „Преображение”, както и „Св. Йероним” на Леонардо да Винчи и „Свалянето от Кръста” на Караваджо. Независимо от изключителните богатства в колекциите на Ватикана, най-голям интерес предизвиква Сикстинската капела. Тя е служела за личен параклис на римските папи. Тук до днес заседава Конклавът на кардиналите при избора на нов папа. През 1508 г. Микеланджело изписва тавана на капелата, чиято площ надвишава 3000 кв м. Основна тема на произведението му е историята на човечеството преди Христос и Сътворението на света. Открояват се сцените на сътворението на Слънцето, Луната, Адам и Ева, отделянето на водата от земята, на мрака от светлината, първородния грях, изгонването от Рая, жертвоприношението, пиянството на Ной и др. 20 години по-късно, папа Климент VII поръчва на Микеланджело да изографиса и „Последния съд”, една от най-красивите творби на художника, отнела му повече от 6 години. По изписването на този изключителен параклис са работили още много други ренесансови майстори като Пиетро Перуджино, Ботичели, Доменико Гирландайо, Козимо Росели, Пинтуричо и др.

Кастел Сант Анджело е разположен на брега на река Тибър, недалеч от Ватикана и е построен като мавзолей на римския император Адриан (117-138). От средата на VI век сградата е превърната в крепост с ключова военна позиция към Рим и в продължение на почти 1000 години е убежище за много папи по време на война или обсада. Името на крепостта е свързано с голямата чумна епидемия от 590 г. Тогава папа Григорий Велики вижда един ангел на върха на крепостта да прибира меча в ножницата си и приема това като Божи знак, че страшната болест скоро ще отшуми. Той построява параклис на мястото на видението и поставя статуята на ангела. Така крепостта става известна като „крепост на Светия ангел”.

Виа Апия Антика е един от най-добре запазените римски пътища, наречен от римляните „Царицата на пътищата”. Строителството му започва през 312 г. пр.н.е. от цензора Апий Клавдий. В началото пътят свързвал Рим с близките Албански възвишения, а по-късно достигнал пристанището в Бриндизи (Южна Италия), откъдето по море се осъществяват връзките с Гърция и Изтока. Това определя и първостепенното му стратегическо и търговско значение. Виа Апия е значимо инженерно постижение и става модел за изграждането на огромната пътна мрежа на римската империя. Трасето е праволинейно, пътното платно е широко 4,10 м, а отстрани има и тротоари за пешеходците. Почти веднага край него започват да се строят първите гробници на знатните фамилии Сципионе, Метела, Каталина. Християните продължават традицията, като изграждат внушителни катакомби. С времето около Виа Апия се издига почти непрекъсната редица от разнородни по форма гробници, семейни или колективни катакомби. С падането на Римската империя, пътят постепенно запада и все по-рядко се използва. През XVIII век е възстановен, а днес първите 18 км до Рим са включени в защинена зона - регионален парк. Туристите могат да се разхождат в зоната пеша или с велосипед, разглеждайки античните паметници: гробниците, катакомбите и църквите, построени край тях, циркът на Масенций и много други старини.

Християнските катакомби са антични подземни групови гробници, използвани в първите столетия от Новата ера, от евреи и християни, преследвани от властта. Катакомбите са издълбани в туфа на терени, извън крепостните стени на Рим, тъй като погребенията в рамките на града били забранени. Те се състоят от множество подземни галерии-тунели, издълбани едни под други, като тези в най-горния пласт са най-старите. От V век практиката да се погребват християни тук отмира, но поклонничеството в чест на мъчениците и светците продължава и през следващите столетия. Около Рим днес са известни 40 катакомби, разположени покрай главните пътища. Най-голям туристически интерес представляват катакомбите край Виа Апия - Катакомбата на Свети Калисто с криптата на папите от III век, криптата на Света Цецилия и Залата на тайнствата с богати декорации, Катакомбите на Домитила, където са погребани знатни римски аристократи християни от фамилията на Флавиите, Катакомбите на Свети Себастиян – с гробницата на светеца, множество крипти и църква, посветена на него. Малката църквичка „Quo Vadis” е сред местата, които не бива да се пропускат. Според легендата на мястото, където е издигната тя, Свети Петър, по време на гоненията срещу християните на император Нерон, бягайки от Рим, среща възкръсналия Христос. Апостолът пита своя учител: „Domine, Quo Vadis?” („Къде отиваш, Господи?”) и получава отговора: „Отивам в Рим, за да ме разпнат отново”. Това подсказало на Свети Петър, че Божията воля е да се върне в Рим и да умре достойно за Христовата вяра. Свети Петър е разпнат на кръст през 64 г., като по негово желание е разпънат надолу с главата, за да се разграничи неговото разпятие от Разпятието на Христа.

В Рим има над 350 църкви, от които стотици са с историческо и културно значение. Четири са папски базилики - „Свети Петър”, „Сан Джовани ин Латерано”, „Санта Мария Маджоре”, „Сан Паоло фуори ле Мура”, управлявани от Ватикана и притежават папски престол, както и свещени порти, отваряни само през юбилейните за католическата църква години (последната е била през 2000 г., а следващата щe е през 2025 г.), през останалото време тези порти са зазидани. Папските базилики привличат многобройни поклонници и туристи. И четирите са паметник на ЮНЕСКО:

Базиликата „Свети Петър” във Ватикана е главният храм на католическата църква. Тя "затваря" грандиозния едноименен площад в папската държава. Издигната е на гроба на Свети Петър, където през IV вeк император Константин Велики построява първата величествена базилика. Във втората църква, изградена на това място през 800 г, папа Лъв III коронясва Карл Велики за император на Свещената германска римска империя. През периода на контрареформацията папите решават да бъде изграден нов храм на същото място като свидетелство на могъществото на католическата църква. Настоящата църква с внушителни размери, строена през периода 1506-1667 г., е значимо архитектурно постижение, чийто купол, дело на Микеланджело се издига над града със своите 136 метра. Поразява разточителната й барокова вътрешна декорация, балдахинът на Бернини – огромна скулптурна творба от бронз – монументален символ на гробницата на Свети Петър, множеството художествени шедьоври, сред които се откроява изящната „Пиета” на Микеланджело.

Катедралата „Сан Джовани ин Латерано” се намира в близост до църквата „Сан Клементе” и Колизеума. Изградена върху базилика, построена от император Константин Велики през IV век и е многократно преустройвана. Била е седалище на множество църковни събори през вековете. Днес базиликата, посветена на Св. Йоан Кръстител и Евангелист е главната катедрала на град Рим. Зад бароковата си фасада, грандиозният храм съхранява паметта на хилядолетната си история.

Катедралата „Санта Мария Маджоре” се намира се в близост до гара Термини и недалеч от Колизеума. Изградена през V век, в нея се съхраняват великолепни мозайки от това време и представляват едни от най-ранните в християнски мозайки Рим. Тук папа Адриан II приема славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий, на които в базиликата е посветен параклис. Редица папи допринасят за разрастването и украсата на един от най-почитаните храмове в Рим. На площада пред църквата се издига огромна древноримска мраморна колона от базиликата на Масенций със скулптура на Богородица.

Катедралата „Сан Паоло фуори ле Мура” (в превод „Свети Павел извън крепостните стени”) се намира на пътя, водещ към пристанището на Рим – Остия и е издигната през IV век на гроба на Свети Павел. След пожар през XIX век е изцяло обновена и днес е най-голямата в Рим след базиликата „Свети Петър” във Ватикана. Огромният комплекс притежава елегантен манастирски двор, пинакотека и Капела на реликвите.

Базиликата „Сан Клементе” е една от най-древните базилики в града, построена през IV век, в памет четвъртия поред папа, Свети Климент. Тук почиват неговите мощи, пренесени от Крим от светите братя Кирил и Методий. В подземията на базиликата може да се добие представа за много от етапите на строителната история на Рим. В най-ниската част са открити и отворени за посещение остатъци от езически митреум от II век с олтар на бога Митра. Сред забележителностите са и автентични стенописи от периода IX-XI век. През 1084 г. „Сан Клементе” е разрушена по време на нашествие на норманите (викингите), но в началото на XII век папа Паскал II я възстановява напълно. Днес в един от параклисите до олтара се намира известната картина, изобразяваща папа Адриан II, който посреща Кирил и Методий в базиликата „Санта-Мария Маджоре” и освещава славянската азбука и написаните на нея книги. Базиликата е място за поклонение за българите и за всички славянските народи, тъй като тук е погребан и Свети Кирил.

Църквата „Сан Пиетро ин Винколи” (в превод „Свети Петър в окови”) се намира в близост до Колизеума. Църквата е построена през V век и преустроена през XV-XVI век.
В църквата се съхраняват като реликва веригите, в които е бил окован Св. Петър преди мъченичеството му. Най-голям интерес предизвиква излъчващата могъщество мраморна скулптура на Микеланджело „Мойсей”, един от върховете в творчеството на гения.

Църквата „Сан Луиджи деи Франчези" е сгушена в бароковото сърце на Рим, близо до Пантеона и Пиаца Навона. Намира се недалеч от Палацо Фарнезе, един от най-прекрасните дворци в Рим, в който от вече повече от столетие се помещава Посолството на Франция. Църквата е построена през XVI век като национална църква на французите живеещи в Рим и е посветена на канонизирания за светец френски крал Свети Людвик (Сен Луи). Перлите на вътрешната украса на храма са параклисът на Света Цецилия, изписан от Доменикино и най-вече параклисът на Свети Матей, изписан от Караваджо. Тези стенописи се считат за един от върховете в творчеството на неспокойния бароков гений и будят огромен интерес.

Програма на Римската опера:

Електра (Elektra)
Композитор: Рихард Щраус
Диригент: Фабио Луизи
30.09 – 20.30 часа – премиера;
02.10 – 17.00 часа;
04.10 – 20.30 часа;
06.10 – 20.30 часа;
08.10 – 18.00 часа;
Цени в евро: 17 – 150

Баядерка (La Bayadère)
Композитор: Лудвиг Минкус
Диригент: Дейвид Гарфорт
19.10 – 20.30 часа – премиера
20.10 – 17.00 часа;
22.10 – 18.00 часа;
23.10 – 17.00 часа;
25.10 – 20.30 часа;
26.10 – 17.00 часа;
27.10 – 17.00 часа;
28.10 – 20.30 часа;
29.10 – 18.00 часа;
30.10 – 17.00 часа;
Цени в евро: 17 – 150

Резервирай или се обадете по телефона 02 / 962 22 13